Всеки шофьор в София познава този ритуал: трескаво търсене на табела, ровене в телефона за изпращане на SMS на номер 1302 или 1303 и поглеждане на часовника с напрежение. Синята и зелената зона отдавна не са просто линии на асфалта – те са част от пулса на града, източник на безкрайни дебати, гняв и (понякога) неочаквано облекчение, когато намериш свободно място.
Но как се стигна дотук? Как София беше очертана в синьо и зелено и каква е логиката зад тази система, която мнозина наричат "данък въздух"?
ОЩЕ: КЗП погна Васил Терзиев и ЦГМ за новите цени за платено паркиране в София
Началото: Хаосът, който роди Синята зона
В началото на 21-ви век центърът на София беше огромен, хаотичен паркинг. Тротоари, градинки и платна бяха задръстени от автомобили, а намирането на свободно място беше мисия невъзможна. В опит да въведе ред и да освободи центъра от вечно паркирали коли, Столична община въведе Синята зона.
Идеята: Да се създаде зона за краткотрайно паркиране с висока ротация. Целта не беше просто да се събират пари, а да се насърчат хората да оставят колите си за кратко (за работа, среща, пазаруване) и да освободят място за следващия. Това трябваше да принуди пътуващите до центъра да използват градски транспорт.
Първоначалният обхват: В началото зоната беше малка, обхващаше само идеалния център около основните административни и търговски сгради.
ОЩЕ:Платеното паркиране като народен враг: Може ли малко да се осъзнаем?
Разширението: Раждането на Зелената зона
Синята зона даде известен резултат – центърът се "отпуши". Но проблемът просто се измести. Кварталите, граничещи със зоната, се превърнаха в нови, препълнени паркинги. Живущите в тях загубиха всякакъв шанс да паркират пред домовете си.
Това роди Зелената зона:
Идеята: Да действа като буфер около Синята зона. Тя предлагаше по-евтино и по-дълготрайно паркиране (до 4 часа), за да обслужи както живущите, така и хората, които работеха в по-широкия център.
Ефектът: Зелената зона постепенно започна да се разширява, "поглъщайки" квартал след квартал – "Оборище", "Яворов", части от "Лозенец" и "Красно село".
Голямото разделение: Синя срещу Зелена – Каква е разликата?
"Стикерът на спасението": Дилемата на живущите
За хората, които живеят в зоните, системата въведе винетния стикер за локално паркиране. Това е годишен абонамент, който им дава право да паркират в района на адресната си регистрация.
Плюсът: Теоретично, това им осигурява предимство и шанс да намерят място за паркиране, което преди е било заето от приходящи коли.
Минусът: Стикерът е скъп (особено за втори автомобил) и не гарантира паркомясто. Той просто ти дава правото да търсиш такова, без да плащаш на час. За много семейства това е сериозен разход в годишния бюджет.
Заключение: Необходимoто зло?
Днес Синята и Зелената зона са неизменна част от градския пейзаж. За шофьорите те са постоянен източник на разходи и стрес. За общината – инструмент за управление на трафика и източник на приходи, които (поне на теория) се реинвестират в градска мобилност.
Дали ги обичаме, или мразим, факт е, че те промениха навиците ни. Накараха мнозина да се замислят за алтернативи като градски транспорт, велосипед или споделено пътуване. И докато спорът "за" и "против" продължава, сините и зелените линии на асфалта остават мълчаливите регулатори на забързания ритъм на столицата.
ОЩЕ: Идваш към София? Приготви си 20 евро за паркиране
