Това, което най-много очакваме от ноември е пускането на парното или поне обитателите на 20,3% от жилищата в България, които имат късмета да ползват топлината му. Но за останалите хора парното е мит, лукс и дори привилегия. Понятието местна топлофикация е от сферата на фантастиката, тъй като изграждането ѝ е свързано с множество предизвикателства, едно от най-сериозните, от които е цената. Затова и всеки предпочита да се спасява сам - кой с климатик, кой печка на твърдо гориво.
"Топлофикация София" изненада жителите на "Дружба" - изтегля авариите още по-рано
Друго ниво
На другия край на Европа в една малка държава въпросът не е в това дали да имаш парно, а дали можеш да притежаваш собствената си топлофикация. Става въпрос за Нидерландия. Там гражданите имат пълната свобода да се обединяват в енергийни кооперативи, купуват и управляват отоплителните си мрежи, определят цената на услугата и инвестират във възобновяеми източници, за да бъдат напълно независими от цените на изкопаемите горива. У нас подобна идея звучи като научна фантастика – дори и в градовете, в които топлофикациите съществуват от десетилетия.
Още: Заради авария: Спряха парното в ж.к. „Дружба-2“ и „Цариградски комплекс“
Снимка: iStock
Екип на „Грийнпийс“ – България реши да разбере повече и разкаже за вдъхновяващите примери за функциониращи и ефективни решения за отопление, притежавано от гражданите. Именно такива примери са наблюдавани в град Кулемборг и в столицата Амстердам, където екипът посети две енергийни общности за отопление и гражданите, стоящи зад тях.
Още: Европейският съд ги осъди, но топлофикациите ще вземат "горе-долу" същите пари за парно и топла вода
Парно на гражданите
Нидерландия е дом на една от първите енергийни общности за отопление в Европа. Тя е основана в град Кулемборг, събрал в един от кварталите си ентусиасти за природосъобразен начин на живот. До 2013 г. те създават няколко кооператива, които спомагат за благоденствието на градчето – общностна ферма, общност за споделяне на коли, общност за споделяне на слънчева енергия. Ето защо основаването на кооператив за отопление е просто поредното предизвикателство. Историята е следната: компанията, снабдяваща града с питейна вода, притежава също и отоплителната инфраструктура на квартала, но решава да се откаже от тази част на бизнеса си. Местните жители виждат в това шанс да получат независимост от капризите на пазара на топлоенергия. А също и възможност да намалят въглеродните си емисии.
Не сте длъжни да разбирате колко плащате за парно и топла вода: Топлофикационни внушения по БНТ
Херман Верхрю от енергийната общност „Термо Бело“ обяснява как работи тяхната топлофикация. Оттук минава питейната вода, температурата ѝ се намалява с шест градуса и тази температура се използва за отоплението на сградите. © Paco Gelardo / Greenpeace
Така след заем от банката, получен с подкрепата на общината, се ражда енергийна общност „Термо Бело“. Днес участниците в кооператива – близо 60 души, са собственици както на топлоцентралата, така и на тръбите, които пренасят топлоенергията. Те сами определят цената на топлината и тя е значително по-ниска, отколкото тази, доставяна от частни компании. Това е възможно, тъй като целта на кооператива не е да реализира печалба.
Да не зависиш от „международното положение“
Това, което отначало изглежда като рискова авантюра, постепенно се оказва устойчиво начинание и дори източник на финансова сигурност за членовете си. През 2019 г. „Термо Бело“ вече е изплатила всичките си заеми. През 2020 г. членовете ѝ вземат решение за нов кредит, за да включат и училището в системата.
„Най-хубавото в една енергийна общност за централно отопление е, че си шеф на собствената си енергия. Самият ти я притежаваш и можеш да правиш каквото искаш с нея“, споделя Хатиан Андедайк, един от членовете.
Още: Оспорване на сметките за парно: Съдия обяви колко са делата срещу "Топлофикация"
Хатиан Андедайк, един от членовете на енергийната общност „Термо Бело“ в Кулемборг ©Andrej Barat / Greenpeace
А какво иска общността? Да намали въглеродните си емисии и зависимостта си от доставки на изкопаеми горива от чужбина. До 2022 г. 50% от отоплението им е на газ, но те инвестират в нова термопомпа и намаляват нуждата от горивото до 1%. Инвестицията се отплаща добре. Скоро след монтирането на термопомпата идва газовата криза. На места в Нидерландия цената на отоплението скача до четири пъти, но освободени от зависимостта си от газ, потребителите на енергийната общност не изпитват така остро ценовия шок.
Днес „Термо Бело“ в Кулемборг включва 30 къщи, няколко офис сгради, малки и средни предприятия и две училища. И е вдъхновител за промяна – благодарение на успеха ѝ в страната вече има още десет такива проекти в различна фаза на развитие.
Част от нещо добро
Независимост от изкопаеми горива е една от основните мотивации и на енергийната общност „Кетълхаус ВГ“, която се намира в китния квартал „Вилхемина Гастхаус“ в Амстердам.
Всичко започва през 2018 г. с идеята да се осигури топлина за домовете на хората, която да е по-устойчива и по-чиста. Но за да се направи централно отопление, притежавано от гражданите, поне 70% от живеещите трябва да се съгласят. „Обикаляхме от врата на врата, трябваше да говорим с абсолютно всички“, спомня си Айлийн Велтуис от енергийната общност. Техническата част е лесната, трудното е хората да се превърнат в общност, да повярват, че могат да бъдат част от нещо положително в един лош свят.
Анете Шуруър и Айлийн Велтуйз от „Кетълхаус ВГ“ изнасят презентация за създаването и функционирането на енергийната общност. Тъй като това е първият проект с такива размери за Нидерландия, те се стремят да правят всичко максимално прозрачно, за да улеснят следващите енергийни общности за централно отопление. © Paco Gelardo / Greenpeace
Членовете на енергийната общност си поставят три основни цели: да произвеждат топлинна енергия без изкопаеми горива, да го правят сами и отоплението, което предоставят, да не поскъпва през следващите 30 години. Последното обещание потребителите не могат да получат от никоя комерсиална компания, работеща за печалба, и именно то помага на енергийната общност да набере популярност.
„Това обещание е най-голямото ни бреме, най-голямото ни предизвикателство и най-голямата ни отговорност“, обяснява Тео Кониш, който отговаря за финансите на „Кетълхаус“. А финансите са сериозни. Отоплението на 1250 домакинства, повечето от които социални, включително две кина и офиси, е инициатива, която не може да се осъществи единствено със самоучастие на членовете – струва крупните 30 милиона евро, за които енергийната общност успява да спечели редица държавни и общински субсидии, да изтегли много изгоден заем от банка, благодарение на гаранцията, която общината дава, и да ограничи таксата за включване до 3 500 евро на абонат. Топлофикацията ще заработи през 2026 г., като свързването на сградите ще продължи до 2028 г.
Как да оспорим успешно в съда сметката за парно: Говори Габриела Руменова
Амстердам е известен със своите канали. Точно този канал скоро ще има нова функция – нагряваната от слънцето вода ще се използва в системата за отопление на енергийна общност „Кетълхаус ВГ“. © Paco Gelardo / Greenpeace
Още: Сагата със сметките за парно: Държавата ще решава за нова формула без участието на потребителите
Къде сме ние и какво ни пречи?
Към днешна дата в Нидерландия има общо 702 енергийни общности, като 11% от тях са за отопление. Популярността на този модел продължава да расте. В същото време в България има… две енергийни общности, като нито една от тях не е за отопление. Пионерите на родна земя се намират в Габрово, Бургас, а съвсем скоро и в София. Те са с малък обхват и само за производство на електричество. Причина за ограничението до голяма степен се корени в законодателството ни, където понятието „енергийни общности“ присъства, но с куп пропуски, затрудняващи реалното им развитие. „У нас законът не позволява на членовете на енергийни общности да споделят енергията помежду си – било то под формата на електричество или топлина. Това е фундаментално. Именно този пропуск според нас е най-голямата пречка за развитието на кооперативите в страната“, коментира Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс“ – България.
Да подготвим радиаторите: Как с някои хитрини да спестим пари от отопление
„Друг е проблемът, че според закона участниците в кооперативи трябва да са „в близост“ до производствените инсталации, но не се уточнява какво означава това на практика. От тази „близост“ зависи какъв ще бъде размерът на мрежовите такси – за достъп, пренос и разпределение. Тъй като липсва ясна дефиниция, членовете на енергийните общности плащат пълен размер на таксите, също като другите производители или потребители, а това често е по-скъпо отколкото самата електроенергия.
Още: Пускат парното в София, ето от кога
Снимка: ©Paco Gelardo/Greenpeace
Когато пък енергийна общност произведе ток и го подаде в мрежата, тази енергия не се „изважда“ автоматично от сметките на участниците. Тоест – няма механизъм, който да отчита колко си дал на мрежата и колко си взел. За капак липсват ясни финансови инструменти, които да подпомогнат подобни начинания. Като цяло, държавата иска, но няма желание да уреди въпроса, а това бързо отказва желаещите да създадат енергийни общности“, допълва още Кристиян Димитров.
„Грийнпийс“ – България настоява за конкретни законодателни промени – вдъхновени от опита на други държави и пригодени спрямо собствените ни регулации. Целта е този модел да проработи и у нас без излишна бюрокрация и спънки пред ентусиастите, които създават и биха създали енергийни общности тук. Защото в България има много добри идеи, които просто чакат своя изход от чакалнята на администрацията.
Още:
Плащаме по "невярна" формула: Как съдът поряза "Топлофикация" за незаконна наредба, но промяна няма
