Около 50-ина души се събраха на протест срещу Паметника на съветската армия. Те го обвиха в българското и европейското знаме и го облепиха с различни надписи, сред които най-често повтарящият се бе "Вдигайте си чуковете", предаде БГНЕС.
Цитати от Стефан Стамболов и Захари Стоянов също бяха залепени на паметника днес: "Няма милост за предателите", "Русия враг номер 1 на България". И още в тези плакати: "Не искаме руски шмайзер да бесней над бащино ни огнище". Журналистът Иво Инджев посочи, че на "стандартен и много глупавия упрек", че са малко, отговаря с друг стандартен аргумент, че "в Съветския съюз ония, които протестираха пред паметника на Пушкин, които се казваха дисиденти, бяха една шепа хора, обаче светът научи имената им". Той посочи, че те не са тук за това, но в онзи случай в Съветския съюз шепата хора са се оказали победителите. "Така че това да си малко още не означава, че не си прав", коментира той.
Хората, които се събраха днес пред паметника за пореден път поискаха той да бъде демонтиран и да бъде преместен, където гражданите кажат, като уточниха, че има музей на социалистическото изкуство. Те заявяват, че от април 1993г. има такова решение на Столична община. "Нашата кауза е да посочим къде в България стърчи символът на нашата нетърпимост към лъжата. Защото това, което е написано е една огромна лъжа – България нито е била освободена, нито трябва да бъде благодарна за това, че е била окупирана", посочи той. Инджев казва, че по официални данни няма нито един убит на българска територия съветски войник, а "имаме това нещо, построено 10 години след войната". Ние искаме хората да се осъзнаят, че ние минаваме с преклонена глава край съветския символ на окупацията, каза журналистът.
Студентът по физика Христо Пеев беше пред паметника с надпис "Вдигайте си чуковете" и посочи, че това е заигравка с факта, че за СССР знакът е бил сърп и чук. И младежът иска паметника да бъде махнат от центъра на София. "Той е паметник, той е история, обаче не трябва да забравяме какво означава паметникът, той стои тук с някаква цел, той стои тук, за да символизира нещо и това, което той символизира за мен няма как да бъде положително. Той може да остане част от историята и в някой музей, каза още студентът.
Снимка: Архив
