България вече има одобрен индикативен списък какви оръжия иска да купи в рамките на обявеното голямо превъоръжаване в Европейския съюз. Списъкът е одобрен от правителството. "Конкретната стойност на финансовите ресурси, необходими за всеки проект, заедно с подробно описание на целите, етапите и времевата му рамка, също ще бъдат уточнени на по-късен етап и ще бъдат посочени в плана за инвестиции, който ще бъде пратен в ЕК".
Още: България с първа стъпка в превъоръжаването на Европа - ще тегли заем за милиарди евро
В какво се целим като оръжия и военни системи:
- 3D Радари - mобилни радари от Thales (съвместно с Франция). Цел: модерно въздушно наблюдение, интеграция с НАТО
- ПВО/ПРО системи - IRIS-T SLM / SLX (съвместно с Германия, ESSI & JAMIE). Цел: Защита на инфраструктура и НАТО интеграция - Още: България е спечелила участие в проекти за нови ПВО системи "IRIS-T" и гаубици CAESAR
- 155-мм гаубици - системи CAESAR (съвместно с Франция, тези гаубици са френско производство). Обсег на гаубицата - над 40 километра - Още: Българските гаубици "CAESAR": Нови детайли около придобиването им
- 155-мм боеприпаси
- Ракетни системи за залпов огън
- Дронове и баражиращи боеприпаси
- Системи за заглушаване на дронове - за всички родове войски, обхват до 5 км
- Ракети VL Mica - за новите патрулни кораби на ВМС
- Транспортна техника
До края на ноември, 2025 година, България ще изпрати детайлен план какво смята да похарчи и в какво ще инвестира по темата "превъоръжаване". По всяка вероятност заемът ще се усвоява на траншове в периода до 2030-а година. Това става ясно от дадени от МФ разяснения и европейските правила за прилагане на инструмента SAFE. В края на юли правителството прие решение за заявяване на интерес към ползването на заем по линия на механизма, като определи минимален праг за заема в размер на 3 261 700 000 евро и максимален праг от 3 583 800 000 евро.
Парите са предвидени за купуване на различни оръжия, при съвместни за ЕС поръчки. Идеята е европейската отбранителна индустрия да се развива. Допуска се по изключение с парите по инструмента да се финансират и единични обществени поръчки, възложени самостоятелно от отделна държава до 30 май, 2026 година, като страната-членка е задължена договорът да включва поне още една държава от Европейското икономическо пространство или Украйна.
Още: България е сред лидерите в ЕС, които ще теглят заеми за отбрана и ще помагат на Украйна
Допълнителна инфлация?
В. "Сега" коментира, че най-вероятно този заем ще увеличи инфлацията в България. Той ще се усвоява на траншове, и това ще окаже влияние върху размера на държавния дълг.
Споразумението за международен заем следва да бъде ратифицирано в парламента, като на фона на определените срокове може да се очаква, че усвояването на сумите ще започне през 2026 година. Според одобрената от правителството стратегия за управление на дълга за догодина бяха заложени общо 13.3 млрд. лв. ново дългово финансиране, 12.4 млрд. лв. за 2027-а година и 10.9 млрд. лв. за 2028-а година. От финансовото министерство (МФ) обаче изтъкват, че условията, които ще могат да се постигнат по заемния инструмент SAFE, са по-добри и страната ни ще се възползва от тази възможност. Тези сделки по регламент ще са освободени от ДДС. Максималният срок за погасяване на заемите ще е 45 години, с възможност за 10-годишен гратисен период за погасяване на главницата.
България вече заяви желание да се възползва от възможността за дерогация за дефицита по линия на увеличаване на разходите за отбрана - т.е. тези разходи и инфлацията от тях да не влизат в сметките за дефицита и то на ниво "Европа". От МФ обясниха, че финансираните по линия на инструмента SAFE разходи автоматично ще влязат в обхвата на действие на дерогацията. "Дерогацията представлява възможност за увеличение на разходите за отбрана, а не е източник на средства за финансиране. Инструментът SAFE не е алтернатива на дерогацията, а е източник, чрез който се осигуряват допълнителни разходи за отбрана, които се обхващат от дерогацията", уточниха от финансовото министерство.
Още: Румъния и Хърватия се превъоръжават с европари: Заявките на Букурещ и Загреб
