"Изключително социално несправедливо е хората с ниски доходи да плащат реновирането на сградите на тези с високи доходи. Обективно няма как хора с 1000-1500 лева доход да участват в реновирането на моя апартамент. В България приетата практика за реновиране е изначално порочна".
Още: Най-важните новини за деня, 26 август 2025 г.
Това коментира пред журналисти в Европейския парламент евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) и българската ДСБ Радан Кънев, предава репортер на Actualno.com от Страсбург.
От думите му стана ясно, че предстоят нови законодателни изменения в България, както и консултации с банките у нас.
Още: Предимство за саниране ще имат сгради, които се отопляват с по-лоши източници
Още: Животът на малкия Мартин, блъснат от АТВ на морето, вече е извън опасност
Още: Според ПП-ДБ предложеният за главен секретар на МВР е човек на Пеевски
Какви са промените?
Въпросните изменения в България ще касаят предстоящото днес на първо четене приемане на нови промени в Европейския парламент. С тях се цели значително намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове от стоителния сектор в ЕС до 2030 г.
Във вторник с настоящите промени ЕП цели да постигне и неутралност по отношение на климата до 2050 г. Новите правила също така означават, че по-голямата част от сградите с най-лоши показатели ще бъдат обновени, а обменът на информация относно енергийните характеристики ще бъде подобрен.
Още: Обвиниха "Игри на волята" в унищожаване на защитени дюни на плаж "Дуранкулак" (СНИМКИ)
Още: "Отпор срещу диктатурата": Протестите в София започват отново
Снимка: iStock
Още: Регионалният министър размаха пръст на строителя на магистрала "Хемус"
Още: Подготовката за първия учебен ден: Как да не попадаме в клопките на нелоялни търговци
Още: Нахалост: В 53 общини няма нито един одобрен блок за саниране
Ако промените бъдат приети в цялост, то новите сгради трябва да бъдат с нулеви емисии, считано от 2030 г., а новите сгради, ползвани или притежавани от публични органи, трябва да бъдат с нулеви емисии, считано от 2028 г.
Именно по отношение на жилищните сгради държавите членки трябва да въведат мерки, за да гарантират намаляване на средните нива на използваната енергия с най-малко 16% до 2030 г. и с поне 20-22% до 2035 г.
Предвижда се също така държавите членки да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането, като котлите на изкопаеми горива бъдат напълно премахнати до 2040 г.
Още: Кристалина Георгиева: Цената на въглеродните емисии трябва да расте
