Ранобудните студенти с нов списък с "Поредните правителствени провали"

Списък с "Поредните правителствени провали" бяха публикувани на Фейсбук страницата на Ранобудните студенти. 

"В оправдана паника правителството и МВР доказват пълната липса на правни основания в действията си. По-рано днес „24 часа" цитира изказване на Орешарски, според което... 

1. Държавни служители, участващи в протестите ще бъдат уволнявани.

Ние вече реагирахме на това авторитарно изказване на злополучния министър-председател, което представлява евтин и противозаконен опит за сплашване. Има още няколко пункта, на които ще се спрем.

2. Достъпът до храмовете

Днес СДВР отстъпи пред храм-паметника „Св. Александър Невски" и най-сетне позволи на протестиращи и окупиращи да се помолят. Припомняме, че от пет месеца насам достъпът до храмовете „Св. София" и „Св. Александър Невски" е силно затруднен (затруднения през лятото не изпитваше само Мая Манолова).

Това от една страна е нарушение на религиозните свободи на гражданите, много от които са енориаши на старинната базилика „Св. София". За неуважаемите проправителствени среди това може да не е от значение, но за всеки свободен гражданин е напълно неприемливо.

Отстъпването на път днес е малка, но значима стъпка, която трябва да бъде защитавана. Става дума не само за верската свобода, а и за свободата на придвижване из града изобщо. В крайна сметка полицията е отстъпила, защото в Народното събрание вече не е имало депутати. Което обаче е съображение не от правен, а от нещо като тактически характер и няма стойност.

Общината трябва да бъде зарината от жалби и сигнали по този въпрос.

3. Кой е окупаторът?

И друг път сме питали - кой е окупаторът? Студентите в една сграда, мирното шествие на протестиращите... или самата полиция с нейните абсурдни заповеди и кордони, които нарушават законния двайсетметров периметър за охрана около Парламента.

Полицията, която, както казахме, пречи на достъпа до двата храма. Полицията, която отваря незаконни ГКПП-та по улици и булеварди. Полицията, която вече месеци наред блокира нормалното придвижване из историческия център на София на стотици и стотици метри от Народното събрание.

В ключови дни всички преки на бул. Дондуков са блокирани и пешеходците са подлагани на излишен стрес в невъзможността си да се доберат от булеварда например до Операта, Археологическия институт или просто до работата или дома си.
Не само общината, а и МВР трябва да бъде заринато от сигнали.

4. Отказ за легитимация

Системна практика на полицията и жандармерията се оказва нелегитимацията. Тези хора носят униформи без значки, без служебни номера и често отказват да кажат името, чина и точното си разпределение. А са длъжни да се легитимират винаги. Отговорността е изцяло на ръководството на МВР, което издава съответните противозаконни заповеди.

В такъв случай това обаче не са нито жандармеристи, нито полицаи, а просто хора с нещо като униформа. Такава всеки може да си снабди и да се представя като какъвто си иска. Питаме се - а дали не е редно да има граждански арести на фалшиви полицаи без установена легитимация (както един компрометиран политик си позволяваше да твърди, че щял да организира „граждански арести" на протестиращи).

Извън общината и МВР, нещата вече опират и до прокуратурата (която единствена не разбра, че на 12 ноември имаше полицейски побой над мирно протестиращи граждани и студенти). Много, много сигнали са нужни...

5. Нарушаване на академичната автономия

Да си дойдем на думата. Висшите учебни заведения като Софийския университет и Националната художествена академия се ползват от пълна академична автономия. Това ще рече, че на тяхна територия полицията може да стъпи само при молба на Ректорите на тези висши училища - или евентуално при извършването на сериозно престъпление вътре и при заповед на Главния прокурор на Републиката. Практически - полицията няма работа на тези места.

Съжаляваме, но е така. Полицай, който иска да следва право или естетика, ще влезе в Алма матер само без униформа. Такъв е законът.

Но в близките дни МВР си позволяваше да нарушава това положение.

Журналистическият факултет и дворът на НХА бяха ползвани от народната милиция за нещо като плацдарм. Без Ректорите или прокурорът да са го поискали. Без вътре да е извършено престъпление. Това е нетърпимо. Без значение дали тези места са окупирани или не, ние призоваваме колегите-студенти и преподавателите да възспират опитите за компрометиране на академичната свобода. Това е България, все пак. Цивилизована страна, а не някакъв бантустан.

И отново - нужни са много сигнали до общината, до МВР и до Прокуратурата.

6. Смехотворна мотивация

Следовател от полицията буквално казва на наш колега:

- Респектирането само на най-активните е чисто психологическа мярка.

Благодарим, г-н следовател, знаехме си го, но друго е Вие да ни го кажете. Знаехме си, че действията на органите нямат правна стойност, а са само евтини трикове.

Обикновен полицай от охраната зад плътните заграждения (напоследък част от парламентаризма у нас) пък реагира на моралните ни критики така:

- Да ви видя как храните две деца, че да ми казвате що за работа върша.

Благодарим, г-н полицай. Знаехме си и това: че единственият мотив за дейността Ви са парите, личното и семейно благополучие. Явно начинът да се хранят собствените деца в България е като се бият чуждите. И като се нарушават законите, било за академична автономия, било за двайсетметров периметър.

Още веднъж благодарим за споделената чисто професионална мотивация. Нашият коментар по нея е, че човек все пак може да си потърси и по-достойна работа от тази да сплашва или да пердаши недоволни първокурсници по площадите. Ние например учим и работим - при това гледаме работата ни поне да не е унизителна за собственото ни достойнство като личности.

На основателното ни питане що за милиционерско поведение е да бъдем постоянно ръгани в ребрата, полицейският отговор беше:

- Ако бяхме милиционери, вие отдавна щяхте да сте в Белене.

Благодарим и за това, госпожи и господа полицаи, жандармеристи и прочие правоохранители. Целта ни е да направим България място, в което полицията изобщо да спре дори да мисли като милиция.

НъРъБъ не съществува вече от двадесетина години, на по колкото са и повечето от нас.