Реставраторът Вътко Тотев: Великден ни дава вярата, че духовността и човечеството ще бъдат вечни

Вече 40 години той се занимава с реставрация артефакти и паметници на културата. В последните десетилетия профилактира и консервира основно изделия от дърво. От 9 години е пенсионер, но духовниците от трите плевенски храма продължават да го търсят за помощ, когато се налага. И в момента реставрира владишкия трон в най-старата плевенска църква – „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. Работи по цял ден, за да успее да завърши реставрацията преди най-големия християнски празник – Великден. Все пак намира време, за да разкаже пред Actualno.com своята история:

„Първо завърших Висшия химико-технологичен институт. Работих 4-5 години като инженер-химик. Случи се така, че се запознах с Веселина Инкова, която сега е професор и доайен в консервацията и реставрацията на движими паметници на културата, и това промени живота ми. Специализирах в Художествената академия. Курсът обикновено е 2-3 години, а аз бях там близо 10 години. Не съм художник по природа. Освен химическите технологии, трябваше да усвоя още много неща. Специалността ми е една от редките у нас. Предимството ми беше, че преди това съм учил много химия. Когато третираш артефакти, независимо дали са от национално или световно значение, трябва да си на ясно как да го направиш, за да не ги увредиш.

Голямо значение в живота ми изигра една екскурзия в Италия. Там бях десетина дена. Влязох и във Ватикана. Разгледах и галерия Уфици, бях и във Флоренция. Там разбрах, че в областта на реставрацията ние, българите не сме много изостанали спрямо западната цивилизация, която е смятана за водеща.

В началото имах голям афинитет към артефакти от метал – монети, оръжия, съдове. Интересът ми беше насочен към богатата тракийска и римска култура. Плевенският край е богат на такива артефакти, защото римляните се появяват на Дунав тук около първи век и създават един уникален град – Улпия Ескус. Тогава работех в плевенските музеи и имах възможност да започна полева консервация в Улпия Ескус. Специалността, която трябваше да защитя, беше „Запазване, профилактиране и консервация на паметници на културата от камък и от метал”.

В последствие обаче започнах да изпитвам голям афинитет към дърворезбите. По-точно – консервация на изделия от дърво.

В Плевен имаме невероятния късмет, че в началото и в средата на XIX век тук са работили марангози от Македония. Ето тази църва – „Св. Николай“, е построена през 1834 г. Иконостасът й е класически триреден. Направен е от майстор Петър през 1845 г. На третия ред има вградена табела, на която пише името му и годината. Изработката на владишкия трон пък е започнала през 1935 г. За съжаление влагата е много голяма в този храм и имаше пропадане на трона. Под него се беше образувало нещо като кладенец. Водата понякога е излизала като гейзер. А тази влага поражда гниене на дървото. Дърворезбата е уникална. Правена е от майстори от Тревненската школа. Наложи се целият владишки трон да бъде демонтиран. От него извадих над 1 200 турски пирона – целите в ръжда, а тя разяжда дървото. На гърба му има нещо подобно на икона, на която са изписани имената на дарителите. Налагаше се да се направи консервация на живописния слой. След това цялата конструкция на трона трябваше да се глоби наново.

Иконостасът на „Св. Николай” е едно от най-скъпите неща, които притежава Плевен. След време ще трябва да го почистим и да го обработим отново. Иконите на храма бяха консервирани в Националния институт за паметниците на културата.

Да реставрираш това, което големите майстори са ни оставили преди векове, освен че изисква от тебе големи усилия и умения, те зарежда духовно. Имам чувството, че в него е вграден духът на ония хора. Вложена е някаква енергия – усещам я, когато го пипам.

Това е третият владишки трон, който реставрирам. Първият беше в „Света Параскева”, а вторият – в „Света Троица”. В „Света Параскева” съм работил и по иконостаса, и по амвона, и по колоните. Вече съм на години и мога да си отида спокоен, че съм дал нещо на този град.

Жалко е, че пожарът в „Нотр Дам“ се случи точно преди такъв светъл празник като Великден. Сигурен съм, че всичко в Парижката „Света Богородица“ ще бъде възстановено както трябва, няма да има и милиметър отклонение от това, което е било. Французите имат чертежите на конструкцията, имат и богати библиотеки, в които се съхраняват подробни описания на катедралата. Нашата история е била написана в многобройни книги, но те са унищожени по време на турското робство. Французите не са били под робство. В историята им е имало сътресения, но въпреки това те са си запазили духовното наследство. Вниманието на целия свят е концентрирано сега върху тях. Това също ще помогне за възстановяването на „Норт Дам“. Мога да ви посоча и пример - през Втората световна война Кьолнската катедрала, която е на 1 000 години, е била съборена. Парадокс е, че някои от пилотите, които са участвали в разрушаването й – момчета от богати английски семейства, след това са дарили средства за възстановяването й. И тя е възстановена.“