247 са скривалищата в цялата страна, които биха могли да изпълнят предназначението за укриване, и в тях могат да се съберат максимум 60 000 души. Това напомни членът на Обществения съвет на Националната детска болница Надежда Цекулова по повод новите ударени от дронове кораби в Черно море.
"С приближаването на руските дронове до българска територия вероятно интересът ви към информацията какво прави държавата, за да защити населението при е в е н т у а л н а атака ще порасне", написа тя.
"Понеже няма откъде да получите тази информация, защото държавата в настоящия си вид, с правителство, съставено от национални предатели и калинки, защитава единствено интересите на путин, но не и вашите, споделям ви този оптимистичен поглед към състоянието на укритията", добави цекулова.
Тя цитира позиция на омисар Илия Георгиев, началник отдел "Превантивна дейност" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", според който преди месеци изнесе професионална лекция за скривалищата, което бе опреснителна информация по задължителния за всички ВУЗ-ове преди 1989 г. предмет ОЗНС - Организация и защита на населението и народното стопанство.
Скривалищата
"От 2000 г. съм в МВР и за съжаление не са много колективните средства за защита (КСЗ), за които имаме документи за укриване в София. Между 70-те и 80-те години е имало подобна политика в държавата и са се пригодявали сутерените на сгради за подобен тип съоръжения, каза комисар Георгиев.
Още: 247 бомбоубежища за цяла България: Вижте къде е най-близкото до вас
Той посочи, че към момента нормативната уредба, която се прилага за съществуващите КСЗ – бомбоубежища и скривалища при радиация и химическа атака, има недостатъци и трябва да бъде актуализирана.
"Бомбоубежище е разговорен термин, но според нормативната уредба, това са колективни средства за защита (КСЗ) и биват скривалища и противорадиационни укрития – защита на населението при въздушно нападение с бойни отровни вещества, химическа атака и ядрено оръжие. КСЗ са подземните инженерни съоръжения, изпълнени с двойно преназначение – метрополитени, гаражи и подобни, включително, ако са проектирани и предвидени за такава цел", разказа комисар Георгиев.
Според състоянието на съоръженията – колко бързо могат да бъдат приведени в готовност, са категоризирани в 4 категории.
"Подобен тип съоръжения са предвидени да укрият хората от бойни промишлени отровни вещества и радиоактивни и имат филтърно-вентилационна уредба за пречистване на въздуха, подава се въздух под налягани и има надналягане в скривалището, за да не се пропуска въздух отвън. Другото е свързано с херметизация на съоръжението. В случай на нападение това скривалище може да предпази хората от отломки и други щети", обясни комисарят от Националната пожарна.
247 са скривалищата в цялата страна, които биха могли да изпълнят предназначението за укриване, и в тях могат да се съберат максимум 60 000 души. "Не са включени подземни гаражи и метрополитени, и други", каза комисар Илия Георгиев.
Два пъти годишно се проверяват тези съоръжение от Пожарната и се правят предписания на собственика.
"По принцип КСЗ се държат заключени, отговорността за състоянието и поддръжка им е за сметка на собственика - държавно ведомството, община, частник. Въвеждането на хора става по разпореждане на ръководителя на съответния обект. Няма как да стане веднага да влезете, защото сте решили. Подобно въвеждане на хора за укриване изисква подготовка", заяви той, цитиран от БНР.
"В София най-много хора би могло да се поберат в метрополитена, ако отговаря на съответните изисквания, а най-голям брой е около 300 човека в най-голямото скривалище", каза комисар Георгиев.
