Скоро в България - младежите няма да могат да ходят на църква без разрешение?

Съгласно една от предложените между първо и второ четене промени, в чл. 7, ал. 5 има следният текст: "Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни и непълнолетни лица, освен с изричното писмено съгласие за конкретни дейности на техните родители, настойници и попечители".

ГЕРБ и ДПС се сговориха да оставят религията без счетоводен контрол и с чужди проповедници

Основанията да се твърди, че всеки път, когато е нужно ГЕРБ и ДПС си разменят услуги, отново имат почва. Причината – промени межд...

Прочети повече

Съгласно юристи, до които Actualno.com се допита, в широк смисъл словосъчетанието „конкретни дейности“ спокойно включва в себе си изнасяне на литургия например. Или по-просто казано – ако си тийнейджър, няма да можеш да идеш на църква без мама и татко да кажат.

Друг парадоксален текст намираме в чл. 7а, при това още първата алинея. Там е изрично казано, че духовници могат да са само български граждани, завършили висшето си светско и религиозно образование в България. Може и да си духовник, ако си завършил в чужбина, но първо трябва да ти се признае образованието.

Освен това – в България не може да проповядват чужди духовници, освен ако дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет не разреши. Това хипотетично създава следния казус – ако чиновниците не дадат, новият Иисус Христос няма да може да проповядва в България.

Иначе основен елемент в законопроекта, заради който БПЦ вдигна врява, касае анонимността на даренията - "Обединени патриоти" искаха да има счетоводен контрол, но това в крайна сметка беше отхвърлено. Забранено ще е и финансирането на религиозни общности и институции от чужди държави.

Промените за вероизповеданията минаха на първо четене, въпреки недоволството

Въпреки недоволството на Светия Синод, католическата общност, Арменската църква, Мюфтийството – поправките в Закона за вероизпове...

Прочети повече

Държавата ще дава субсидия на всяка религия, ако я следват поне 1% от живеещите в България по данни от последното национално преброяване на населението (в случая – през 2012 година). На това условие отговарят само православното християнство и исляма. Размерът на субсидията се определя по модела на финансиране на политическите партии. За всяко самоопределило се лице като принадлежащо към съответното вероизповедание държавата ще дава на съответната религиозна институция по 10 лева, но максималният размер на субсидията е 15 милиона на вероизповедание. Държавната субсидия ще се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности - образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове.