Близо 523 млн. лева, събрани от глоби за нарушения на пътя, стоят неизползвани във Фонда за безопасност на движението, докато България продължава да е сред държавите с най-висока смъртност при катастрофи в Европейския съюз. Част от средствата, предназначени за предотвратяване на тежки инциденти, са били насочвани към ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, униформи, канцеларски материали и дори провеждане на конкурси като "Пътен полицай на годината".
Това показва мащабен одит на Сметната палата, който разглежда работата на Министерството на вътрешните работи и управлението на Фонда за безопасност на движението в периода от 1 януари 2021 г. до 30 юни 2025 г. Докладът е с обем близо 350 страници и е изпратен до парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Одиторите стигат до извода, че МВР не управлява ефективно средствата, натрупани във фонда. Според тях разходите, които реално допринасят за подобряване на безопасността по пътищата, са ограничени и не оказват съществено влияние върху намаляването на катастрофите и жертвите. Управлението на ресурса не отговаря на принципите за ефективност, икономичност и прозрачност, заложени в нормативната уредба. Още: Фискален цинизъм и куха структура: Фонд "Пътна безопасност" блокира милиарди от глоби
Половин милиард лева стоят неизползвани
През проверявания четиригодишен период във фонда са постъпили около 428 млн. лева от глоби, наложени чрез автоматизирани системи за контрол на движението. Към средата на 2025 г. общият наличен ресурс достига 523,4 млн. лева благодарение на натрупвани през годините неизразходвани средства.
Според Сметната палата причините за натрупването на този финансов резерв са няколко. Приходите постоянно изпреварват разходите, обществените поръчки често се бавят или провалят, а честите смени в ръководството на МВР водят до организационни затруднения. Само през 2024 г. почти всяка трета обществена поръчка, свързана с фонда, е била прекратена.
Допълнителен проблем е ограниченото участие на други институции и общини. Макар законът да допуска кандидатстване за финансиране от различни организации, на практика липсват работещи механизми, които да им позволят да се възползват от средствата. Още: Вместо за пътна безопасност: МВР харчи парите от глоби за още автомобили
Одиторите предупреждават, че неизползваните пари постепенно губят стойността си. За периода на проверката инфлацията достига 28%, което означава, че реалната покупателна способност на наличните над 523 млн. лева вече се равнява на около 408 млн. лева по цените от 2021 г. Ако настоящият модел на управление се запази, до края на 2028 г. неизразходваните средства могат да надхвърлят 873 млн. лева.
Пари за безопасност, похарчени за сгради и оборудване
От общия ресурс на фонда през одитирания период са изразходвани едва 125,1 млн. лева.
Само 38% от тези средства - или 47,6 млн. лева - са били вложени в дейности с пряко отношение към пътната безопасност. Сред тях са системи за видеонаблюдение и контрол, устройства за проверка за алкохол и наркотични вещества, както и камери за скорост.
Най-големият дял - 54%, или 67,3 млн. лева - е отишъл за патрулни и специализирани автомобили, които освен за пътен контрол се използват и за други дейности на МВР.
Още по-критични са констатациите за останалите 10,2 млн. лева, или 8% от всички разходи. Според одита тези средства нямат пряка връзка с безопасността на движението. Сред финансираните дейности са ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, униформи, офис техника, канцеларски материали, семинари с журналисти и различни конкурси. Като пример е посочено изграждането на нова административна сграда на МВР в Силистра за близо 4 млн. лева.
Катастрофите растат въпреки милионите глоби
Одитът отчита известно намаление на загиналите при катастрофи през 2024 г. - до 478 души, което е с около 15% по-малко спрямо 2021 г. На този фон обаче останалите показатели се влошават. Още: Вместо в подобряване на средата, Фондът за пътна безопасност инвестира в допълнителни "капани" за шофьорите
Броят на пътнотранспортните произшествия се е увеличил с 11%, ранените са нараснали с 19%, а тежко пострадалите - с цели 30%.
Особено тревожна е липсата на цялостен анализ на причините за катастрофите. Според Сметната палата МВР не събира информация за голяма част от произшествията, които не са посетени от полицейски екипи. От общо 485 100 катастрофи за периода само около 146 600 са били обработени от служители на министерството, което представлява едва 30% от всички случаи.
Одиторите отбелязват, че институциите продължават да поставят основен акцент върху нарушенията на водачите, без да анализират достатъчно ролята на инфраструктурата. В доклада е посочен примерът с Кресненското дефиле, където след поставянето на разделителни ограничители броят на жертвите е намалял до нула. Въпреки това през проверявания период не са финансирани проекти за обезопасяване на опасни участъци чрез маркировка, осветление или други инфраструктурни решения.
Все повече санкции, но без траен ефект
Сметната палата поставя под съмнение и ефективността на санкционната политика.
Между 2021 и 2024 г. броят на издадените документи за нарушения е нараснал от 2,5 млн. до над 3,3 млн., или с повече от 30%. Въпреки това нарушенията продължават да се увеличават, а броят на водачите с повече от едно нарушение расте устойчиво.
Одиторите отбелязват, че отнемането на контролни точки и шофьорски книжки не показва убедителен дългосрочен възпиращ ефект. Сериозен проблем е и забавеното връчване на електронните фишове - в над половината случаи санкцията достига до нарушителя извън разумен срок, понякога повече от шест месеца след извършване на нарушението.
Допълнително влияние оказва и високият дял на отменени от съда или анулирани от МВР наказания, което според одиторите отслабва усещането за неизбежност на санкцията. Още: Покрай драмата с колите за МВР: Рекордни разходи от Фонда за пътна безопасност
България остава сред най-опасните държави в ЕС
Сравнението с останалите страни членки на Европейския съюз показва, че България продължава да е сред държавите с най-висока смъртност по пътищата. През 2021 г., 2022 г. и 2024 г. страната е на второ място в ЕС по брой загинали на милион жители след Румъния, а през 2023 г. е била начело на тази негативна класация.
През 2024 г. в България са загинали 74 души на милион население. За сравнение, показателят е 20 в Швеция, 24 в Дания, 32 в Нидерландия и 33 в Германия.
Според прогнозата на Сметната палата страната е далеч от изпълнението на европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените при катастрофи до 2030 г. Одиторите отправят общо 26 препоръки към министъра на вътрешните работи, които трябва да бъдат изпълнени до май 2027 г. с цел подобряване на управлението на фонда и повишаване на безопасността по българските пътища.
