Днес отбелязваме 147 години от приемането на Търновската конституция. 16 април е Денят на българската конституция, като днес се поставя началото и на тържественото отбелязване на 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд.
На фона на сложната ситуация в българската съдебна система обаче, за мнозина днешният ден е противоречив. Именно такова е мнението и на номинацията на гражданското сдружение БОЕЦ за главен прокурор - бившия председател на Софийския районен съд адвокат Методи Лалов.
"Конституцията е хартия за завиване на интересите на задкулисието"
Още: Конституционният съд с голям удар по Сарафов: Не може да си вечно и.ф. главен прокурор
"Днес не е празник, а погребение. Докато си разменяме поздравления за деня на българската конституция и юриста, трупът на правовата държава изстива под нозете им", коментира днешния ден Лалов в свой пост във Фейсбук.
Според него Конституцията вече не е щит – "тя е хартия, в която властимащите и задкулисните им благодетели завиват своите интереси".
По думите му днес е ден на национален срам.
"Правото е салфетка за мръсни ръце. Институциите са превърнати в частни бюра. Справедливостта е в състояние на клинична смърт. Съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите отдавна замениха везните с ценоразписи, превръщайки съдебните зали в тържища за влияние. За това не ми честитете професионалния празник. Отбележете окончателната деградация на правовата държава в България. Мълчание за правото. Траур за държавата", пише още адвокатът.
Още: Официално: Кабинетът поиска Конституционния съд да отмени искането на Пеевски за цените на горивата
Денят на Конституцията
Днес отбелязваме 147 години от приемането на Търновската конституция – основата на модерната българска държавност. Тя утвърждава демократичните права, разделението на властите и пътя на България като европейска държава, написаха по повод днешния ден от Националния исторически музей.
За нея Стефан Стамболов казва "Конституцията бе спирана, възстановявана, тъпкана, ритана, но все си беше тя Свещената книга, от която се ръководеха всичките правителства. Защото за управлението на нашия народ тя е толкова необходима, колкото Евангелието за черквата".
Търновската конституция поставя основите на правната уредба на Княжество България като модерна светска национална държава. Основният закон провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство и утвърждава принципа на разделение на властите – държавен глава (княз), законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Конституцията гарантира свободата на словото, печата и сдруженията, провъзгласява равенството на гражданите пред закона, забранява съсловията и титлите за благородство, осигурява духовното единство на българите независимо от тяхното политическо разпокъсване, въвежда безплатно начално образование и пълно избирателно право за избирателите от мъжки пол без имуществени и образователни ограничения, обявява неприкосновеността на частната собственост.
Нейният демократичен характер проправя пътя на България към модерната европейска държавност.
Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 г. и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934).
На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.
