Контролните органи правят проверки и пробовземания на съмнителни хранителни продукти, но голяма част от резултатите от тези проверки не стават обществено достояние или остават достъпни единствено за администрацията.
Това твърди инж. д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“, в официална позиция на сдружението. От там настояват също проверките на вносните храни да не се основават единствено на документи и декларации, а да бъдат подкрепени с реални лабораторни анализи.
Институциите бездействат
Още: "Няма доячки и крави": В Германия не са чували за нашите "немски масла"
"Случаят с предлагането на продукт, представян като масло, който според официалните констатации е съдържал предимно немлечни мазнини, е поредното доказателство, че проблемът никога не е бил в липсата на сигнали, а в липсата на навременна институционална реакция. По този конкретен казус Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е сезирало поне 3 пъти Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. Всеки път резултатът беше един и същ – формални отговори, административни обяснения и уверения, че нарушения не са установени или че липсват основания за последващи действия. Днес фактите показват, че съмненията на потребителите и гражданския сектор са били напълно основателни", пише Велчев.
От сдружението твърдят, че за трети път в рамките на последователните им действия именно КЗК предприема реални действия по казуси, свързани със защитата на обществения интерес, докато други институции продължават да демонстрират формален подход към проблемите на потребителите, като това е тежък сигнал към цялата система за контрол и защита на потребителите в България.
Резултатите не биват оповестявани
"Особено тревожен е фактът, че представители на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ редовно участват в съвместни проверки и пробовземания с Българската агенция по безопасност на храните. Въпреки това голяма част от резултатите от тези проверки не стават обществено достояние или остават достъпни единствено за администрацията. Потребителите имат право да знаят какво показват лабораторните анализи, какви нарушения се откриват и кои производители или търговци подвеждат обществото", пише в позицията.
Още: Колко фалшиво масло сме изяли? Министър Абровски: Не мога да кажа
Сдружението твърди, че в продължение на 4 години поставя пред Комисията за защита на потребителите въпросите за подвеждащото съдържание, измамните практики и злоупотребите при млечни и други хранителни продукти.
"Срещахме се с четири различни ръководства на институцията. Изпращахме сигнали, становища и конкретни предложения. Въпреки това не видяхме последователна политика за санкциониране на рецидивистите на пазара и не станахме свидетели на реални мерки, които да имат възпиращ ефект върху нарушителите. Още по-притеснително е, че повече от месец Сдружение „За достъпна и качествена храна“ очаква официална среща с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и с ръководството на Българската агенция по безопасност на храните. До този момент такава среща не е проведена, въпреки десетките сигнали, анализи, предложения и експертни становища, които сме изпращали през последните години. Това мълчание е трудно обяснимо, особено на фона на публичните заявки за по-строг контрол върху храните и защита на потребителите. Българските граждани имат право да знаят защо една от най-активните организации в областта на хранителната политика и потребителската защита продължава да не получава възможност за институционален диалог по теми от обществен интерес", гласи официалната позиция.
Източник: iStock
Критики към омбудсмана
От Сдружение „За достъпна и качествена храна“ считат за обезпокоително и отношението на институцията на омбудсмана.
Още: Масло ли ядем, или свинска мас? Фирми отнесоха сериозна глоба за заблуждаване на потребителите
"Вече 4 години поставяме въпросите за качеството на храните, подвеждащото съдържание, нелоялните практики и защитата на потребителите. През този период организирахме множество кръгли маси, обществени дискусии и експертни форуми с участието на представители на държавни институции, научните среди, бизнеса, европейски организации и неправителствения сектор. До този момент нито омбудсманът Велислава Делчева, нито заместник-омбудсманът Мария Филипова са присъствали на нито едно от тези събития. Същото важи и за предходното ръководство на институцията. За четири години не бе намерено време за реален разговор по проблемите, които ежедневно засягат милиони български потребители", твърдят те.
Особено разочароващ е този факт по отношение на Мария Филипова, пишат от сдружението. "В качеството си на председател на Комисията за защита на потребителите тя нееднократно заявяваше активна позиция срещу измамните храни и подвеждащото съдържание. Българските потребители обаче имат нужда не от обещания, а от резултати", коментират те.
Гражданите имат право да знаят кой ги заблуждава
Инж. д-р Андрей Велчев призовава министър-председателя Румен Радев да изиска от министъра на земеделието Пламен Абровски конкретни действия за повишаване на ефективността на БАБХ. Според сдружението Българската агенция по безопасност на храните трябва да бъде реален контролен орган в защита на обществото, а не институция, която основно комуникира дейността си чрез прессъобщения и публични кампании.
"Всеки ден получаваме сигнали от граждани за съмнения относно качеството на основни хранителни продукти, предлагани в търговската мрежа. Все повече хора се питат дали получават това, за което плащат, и дали държавата действително защитава техния интерес. Настояваме проверките на вносните храни да не се основават единствено на документи и декларации, а да бъдат подкрепени с реални лабораторни анализи. Ако държавата няма достатъчен ресурс за подобни изследвания, неправителственият сектор е готов да помогне. Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е готово да обсъди механизми за финансиране на независими лабораторни изследвания чрез дарения и обществени кампании, подкрепени от хилядите граждани, които ежедневно се обръщат към нас", пише в позицията.
Организацията посочва, че едно от ключовите й предложения все още не е реализирано – създаването на публичен регистър на нелоялните практики и на производителите и търговците, които системно подвеждат потребителите относно състава, качеството и произхода на храните.
"Българските граждани имат право да знаят кой ги заблуждава. Коректният бизнес също има право да бъде защитен от нелоялната конкуренция на онези, които печелят чрез измама. Случаят с фалшивото масло показва, че проблемът не е в липсата на информация. Проблемът е в липсата на решителност, прозрачност и последователност. Колко още сигнали трябва да бъдат подадени? Колко още проверки трябва да бъдат направени? Колко още години трябва да минат, преди защитата на потребителите да се превърне в реален, а не декларативен приоритет", се пита още в позицията.
