"Уошингтън Таймс": Делото за радикалния ислям е тест за България

26.10.2012 17:20 14476

Тринадесет религиозни лидери, обвинени, че проповядват радикален ислям, са застрашени от пет години затвор по наказателно дело, което е тест за границите на религиозната свобода в България, пише американското издание "Уошингтън Таймс" в кореспонденция от Пазарджик, предаде БГНЕС.

Прокурорите твърдят, че финансираната от Саудитска Арабия дейност на имамите е свързана с разпространението на религиозен екстремизъм и че те са използвали местен футболен отбор, за да втълпяват религиозни доктрини на момчетата. Но местни власти твърдят, че набеденият за лидер на групата Саид Мутлу, който ръководи училище за имами в село Сърница, не е направил нищо нередно и делото цели да очерни мюсюлманската общност.

"Терористи, терористи, това е, което хората знаят за Сърница. Не е вярно, че той е възприел антидемократични възгледи", казва кметът Мустафа Аликантов.

Прокурорите твърдят, че трима от имамите подкопавали устоите на държавата, като подстрекавали хората да бойкотират парламентарните избори и разпространявали религиозна омраза. Смята се, че останалите десетима обвиняеми работят за Ал Уакфал Ислами, финансирана от Саудитска Арабия благотворителна организация, която построила джамии, изпращала момчета в Близкия Изток и финансирала религиозно образование в България, което според прокурорите се основава на салафисткото течение във фундаменталисткия ислям.

Българското правителство затвори Ал Уакфал Ислами през 2003 г., но прокурорите твърдят, че 13-те обвиняеми продължили работата си без лиценз. Делото, което се възобновява в понеделник, е тест за бившата комунистическа страна България дали ще криминализира религиозните сдружения.

За разлика от мнозинството мюсюлмани в България, хората в тези южни райони на страната не са етнически турци. Те се наричат български мюсюлмани и нямат влечение към съседна Турция. Много от мините в този планински район бяха затворени и мнозина от жителите му едва свързват двата края, като режат дърва и отглеждат картофи. Един от обвиняемите Хайри Шерифов ръководи централната джамия в планинския град Рудозем. Той казва, че е учил Шериата, ислямския закон, в Саудитска Арабия чрез стипендия за обучение на имами, защото в България няма такава възможност.

"Тези хора имат нужди. Те имат нужда някой да ги обучава на религия", казва Шерифов. След завръщането си, той се оказал заподозрян от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). "Винаги сме били мачкани от ДАНС. Не помня да е минала година, в която да не съм бил викан за разпит, дори имаше някои заплахи. Карат те да влезеш, сядаш на един стол, трима-четирима мъже те заобикалят сякаш си виновен за нещо", разказва Шерифов.

Представители на ДАНС отказаха коментар по темата. Но високопоставен служител на агенцията, пожелал да остане анонимен, защото не му е разрешено да говори пред медиите, потвърди, че агентите на разузнаването следят чуждестранните религиозни донори поне от 2005 г. насам. "Всеки, който отива в чужбина за обучение, е следен, защото може да се окаже т. нар. спяща клетка", допълва агентът на ДАНС. Според него има тревожни признаци, че българските мюсюлмани са изложени на радикални елементи, макар да не е убеден, че има достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение срещу когото и да било. "Открихме литература за разпространение на джихад. Има всички признаци за уахабистко движение", казва представителят на службата за сигурност, имайки предвид консервативна секта в исляма, практикувана в Саудитска Арабия. "Но няма никакви факти, никакви солидни доказателства, които да могат да издържат в съда", отбелязва той.

Южните планински райони остават много бедни и политически ирелевантни, казва Михаил Иванов, бивш президентски съветник по етническата политика. "След 1989 г. мюсюлманите в Родопите бяха много разочаровани, че никой не защитава интересите им", казва той. Докато държавата отказва да подкрепя мюсюлманското си население, така както подкрепя християнските училища, българските мюсюлмани ще търсят религиозно обучение другаде, допълва Иванов. "Парите, давани от държавата за обучение на мюсюлманите, са много малко, така че упреците, че те получават финансиране отвън, не са съвсем справедливи. Ако не искат чуждестранни донори, трябва сами да ги финансират", категоричен е той.