Сензационното откритие преди три години на „тежка ембрионална“ черна дупка в ранната галактика UHZ1 не е потвърдено. Нов анализ на близо милион секунди наблюдения с телескоп показа, че сигналът е твърде слаб, а яркостта на скрития обект е няколко пъти по-ниска от очакваната.
Откритието на учените
Астрономите опровергаха твърдението, че галактиката UHZ1 вероятно не съдържа свръхмасивна черна дупка, образувана от директен колапс. Ново проучване показа, че засеченият преди това сигнал може да е бил случайност. Статията е публикувана в The Astrophysical Journal.
Учените първоначално оцениха масата на черната дупка в UHZ1 на 10–100 милиона слънчеви маси – сравними с комбинираната маса на всички звезди в галактиката. Този сценарий сочеше към рядка „тежка ембрионална“ черна дупка. Това се основаваше на лек излишък от рентгенови лъчи, засечени от телескопа Чандра, и косвени признаци за скрито активно ядро. Галактиката е на приблизително 480 милиона години, с червено отместване от 10.
Странна черна дупка от ранната Вселена изхвърля газ в Космоса със скорост от 3600 км/с
В нов анализ екипът е обработил 0,95 милиона секунди данни от Чандра и нови инфрачервени наблюдения от космическия телескоп Джеймс Уеб. Сигналът е бил много по-слаб: само 0,1% от подравняванията на изображенията са дали ниво, сравнимо с оригинала. Инструментът MIRI не е успял да засече характерното сияние на праха, нагрят от черната дупка, а максималната възможна яркост на скрития обект е била от 10 до 1000 пъти по-ниска от очакваната. Учените сега смятат, че UHZ1 е бедна на метал звездообразуваща галактика със звездна маса от приблизително 100 милиона слънчеви маси и че не е необходима черна дупка, за да се обяснят свойствата ѝ.
Черните дупки се считат за едни от най-непроменливите обекти във Вселената. Тяхната гравитация е толкова мощна, че погълнатата материя на практика няма шанс да се освободи. Екип от теоретични физици от университета в Авейро в Португалия обаче е открил , че дори тези ултраплътни обекти могат да се разпадат – и то по начин, който надминава странността на самите черни дупки.
Теоретични физици откриха нов начин за разпад на черните дупки, при който обектът се разделя на две независими тела. В един от сценариите черната дупка буквално изскача от околното скаларно поле, оставяйки след себе си бозонна звезда.
Изследователите са изследвали така наречените "космати" черни дупки – обекти, заобиколени от скаларно поле, което може да се разглежда като невидима среда от безспинови частици. Това поле образува облак около дупката, представляващ значителна част от масата на системата. Обикновено такава материя би паднала навътре, но резонансен механизъм позволява на полето и хоризонта на черната дупка да останат в равновесие.
Ранните изчисления показваха, че това равновесие е стабилно, но те разчитаха на сферична симетрия. Когато изследователите взеха предвид несферичната динамика и проведоха числени симулации, те откриха, че равновесието е нестабилно. Резултатите доведоха до два сценария. Първият е абсорбция: черната дупка привлича скаларното поле и става "безкосмата". Вторият е делене и тук се случва нещо неочаквано.