Преди години на спирка в Люлин пред мен млад мъж, аз бях дете, преби приятелката си. Тя само се опитваше да предпази лицето си. Никога няма да забравя ужаса в очите й, очевидно не я беше страх от ударите в момента. Очакваше нещо много по-страшно по-късно. Когато няма да има свидетели.
Има много случаи на домашно насилие, за които знам. Но точно този не мога да разбера съвсем. Не са женени, нямат дете, заради което често жената търпи. И това поведение е необяснимо. Поне не намирам обективно обяснение. Освен в дълбоко заложеното и в мъжа, и в жената разбиране, че нещата просто стоят по този начин. Ако той се ядоса, ще мълчиш и ще изпълняваш. Ако ти каже, ще убиваш даже. Но няма да противоречиш! Защото ще го ядосаш още повече, а тогава...
И ако това се изкоренява по-трудно и е нужно осъзнаване и от страна на жените, че не бива да търпят, то за тези, които искат да напуснат стаите, които вече не са дом, трябва да има начин да го направят. А няма. Няма място, където да се подслони с децата си (без деца е една степен по-възможно). Няма общинска жилищна политика. Няма как да й бъде осигурена работа, за да се издържа и да си стъпи на краката. Няма законови възможности да получи тя ИКОНОМИЧЕСКА НЕЗАВИСИМОСТ, за да може да се отърве, разказва икономическият съветник на КТ Подкрепа Ваня Григорова във Фейсбук.
"Преди десетина дни сестра ми чула жена под балкона, която в телефонен разговор с някого разтревожена пита "ама вие вече не живеете ли тук", след което се отдалечила с едно пликче багаж плачейки, очевидно останала неочаквано на улицата посред нощ. Съвсем скоро след това сестра ми вижда съседка (младо семейство, много мили и двамата, с малко дете) с подуто лице и насинени очи. Момчето иначе е адски мило и услужливо... През лятото аз виках полиция за съседи, в които имаше адски скандал, а дете пищеше неистово я от ужас, я от болка. Полицаите дойдоха (знаеха къде идват, не за първи път очевидно), беше подписан протокол и толкова. Докато и тя не изхвърчи от балкона. Или не я намерят в куфар.
Не сте виждали семейство, в което се упражнява насилие? Психическо или физическо. Вижте очите на съседката, може би има малко повече грим. Или носи слънчеви очила, без да има слънце. Вслушайте се във виковете. Може би не се карат просто кой канал на телевизията да пуснат. И тя не пищи, защото я е щипнал по дупето.
Наскоро след поредна жертва на домашно насилие се чух с позната. Разказа ми за това, че всички знаели за нейна приятелка от училище, подложена на непрестанен тормоз вкъщи. Двете се видели, момичето разказало за последните побоища и мислели какво да направят. Една седмица след този разговор била мъртва. Това бил стимулът на моята позната да стане полицай, за да помага на жени в беда. Дано има повече такива полицаи. Но и те трябва да имат възможност да се намесят ефективно. Сега много опции, освен да накарат насилника да подпише протокол, че "няма повече така другарко", няма...
Често ставаме свидетели на спиралата, която води към трагедията, но не я разпознаваме. Защото бъдещата жертва се срамува да признае дори пред себе си, че май любовта на нейния живот се е превърнала в нейн личен инквизитор. А дори да я разпознаваме, защото тя не се притеснява да каже, че е жертва, няма какво да направим, за да предотвратим предизвестената смърт.
Толкова ли са лоши мъжете, които извършват престъпленията? Не са. Те също са жертви. На възпитанието, което са получили. На често напълно нелогичната ревност, която ги връхлита. Те също имат нужда от помощ, за да успеят да станат нормални.
Днес отново е била убита жена. В Международния ден за борба с насилието над жени. И докато говорителите на днешния протест разказваха личните си истории, а зад мен жена плачеше, очевидно изживявайки наново нещо, случило се с нея, някакви гъзове от БНС, твърди се, решиха, че ще бъдат големите герои, ако се врежат в протеста и застанат отпред. За да се наложат. Полицаите ги отведоха, а медиите отидоха да отразяват ТЯХ. Защо? Защо им дадохте публичност за пореден път? Жълтината не е журналистика. Всеки трябва да осъзнае собствената си роля в изграждането на непоносимост към насилието."
