Върховният касационен съд (ВКС) допусна юридическата промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални. На практика от 2020 г., когато беше образувано тълкувателното дело във ВКС, всички дела на транссексуални бяха спрени.
През годините различни състави на Гражданската колегия се произнесоха по първите четири дела по темата, след решението и на Съда на Европейския съюз (СЕС). Първо с тълкувателно решение излезе Конституционният съд (КС), след това Гражданската колегия на ВКС, а през март 2026 г. се произнесе и СЕС.
Досега българското правораздаване приемаше, че полът е биологичен, а не социален, и се определя по рождение, а не по усещане и самоопределение. Така през 2021 г. КС прие, че според Конституцията понятието "пол" трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл и има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните, пише lex bg.
Още: Съдът на ЕС по казус мъж - жена: България е в нарушение, забранявайки смяна на пола
В последствие Съдът на ЕС прие за недопустима „правна уредба на държава-членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“. И заяви изрично: „Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.“.
Началото на сагата е през 2017 г., когато лицето К.М.Х., който е роден като мъж, подава молба до общината в Стара Загора данните за гражданско състояние в акта му за раждане да бъдат променени и там да бъде посочен женски пол. Човекът настоява и за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена, така че да съответстват на женски пол. Общината отхвърля молбата, затова К.М.Х. обжалва, но и районният, и окръжният съд в града не разрешават юридически да промени пола си. Така през 2020 г. делото му стига до ВКС и доведе първо до искане за постановяване на тълкувателно решение, от там до сезиране на КС, а на финала и до решението на СЕС.
Сега ВКС се произнесе в полза на юридическата промяна на пола.
Източник: БГНЕС
Мотивите
ВКС намира, че не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изразява социално, съобразно половата си идентичност, тоест според усещането си за мъж или жена. Правото на неприкосновеност на личния живот включва сексуалната идентификация като аспект на личната идентичност. Това се отнася до всички лица, включително трансексуалните, независимо дали желаят или не да започнат лечение за промяна на пола, одобрено от властите.
Съдът мотивира решението си така:
"Член 8 от ЕКПЧ, който съответства на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз защитава правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на транссексуалните лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност.
Върховенството на правото в България предполага универсално равенство на достойнството на всички човешки същества, включително и на транссексуалните. В този смисъл толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполово лице и които съдът следва да защитава. Принципът на равенство в правото на ЕС е висша ценност. Българският съд е длъжен да приложи изцяло всяка разпоредба от правото на ЕС с директен ефект.
Още: Само родените като жени са жени: Върховният съд на Острова със знаково решение (ВИДЕО)
Случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, държавите членки следва да приложат релевантното национално право, но като го тълкуват в светлината на правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различията не само по пол, но и по сексуална ориентация. Във връзка със забраната за дискриминация обвързващото право на Европейския съюз допълнително възприема и признака „генетични характеристики“, несъмнено свързан с биологията на човешкия индивид по рождение (чл. 21 от Европейската харта на основните права).
Следва да се посочи, че в българската Конституция и в законите не съществува забрана за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол на транссексуалните, интерсексуалните и другите лица по медицински причини. Такава забрана не може да се изведе и по тълкувателен път като се ограничи приложното поле.
Правната уредба за трансексуалните лица, за интерсексуалните лица и за другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини е еднаква. Предвид изложеното, да се ограничи прилагането на чл.8 от КЗПЧОС, както и на разпоредбите на ЗГР по отношение на транссексуалните лица в Република България, поради биологичното обяснения на понятието „пол“, дадено от Конституцията на РБ, поради „установени морални и/или религиозни норми и принципи“ или поради липсата на детайлна законодателна уредба за юридическа промяна на пола на трансексуалните лица, без съмнение представлява неравно третиране.
Отказът на съда да допусне промяна на пола по молба на транссексуално лице по изброените съображения би имало за последица и отнемане на вече признати права на български граждани. Подобно правно разрешение би било дискриминационно.
Предвид всичко изложено и съобразявайки задължителната сила на решението на СЕС, настоящият състав намира, че за Република България, като държава-членка на ЕС, съществува задължение да осигури на всички свои граждани, включително и на транссексуалните лица, упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер, в официалните документи".
След 10 години чакане, съдът допуска промяна на данните за пола и имената на К.М.Х. Така ВКС отново започна да допуска промяна на данните за пола и имената на трансексуалните.
