Владислав Христов и дългото пътуване към дома

27.07.2023 12:04 4123

Снимка: Lidl

Когато Владислав Христов заминава за Германия, е на 23 години. Годината е 2013 и тъкмо е взел държавния си изпит. Днес ще каже, че е заминал от глупост и от младост, но към онзи момент това изглежда най-естественото решение. Семейството му живее в Мюнхен дълги години. Там е и по-малкият му брат, с когото имат силна връзка. Така столицата на Бавария се превръща в мястото, което през следващите 10 години ще нарича свой дом, но никога няма да го почувства като такъв.

Историята му е една от многото, които Lidl и платформата Bulgaria Wants You разказват, за да покажат, че в България човек може да бъде успешен и щастлив.

Предимството, което Владислав има, е, че говори немски и още от България си намира работа във верига за бързо хранене в Мюнхен. Тръпката му обаче ще се окаже другаде. В студентските си години всяко лято работи по магазините и от тогава знае, че му харесва. Затова следващото работно място, което си набелязва, е магазинът Lidl до дома му. „Всеки месец ходих с мотивационно писмо и всеки път ми отговаряха: „Не търсим хора“, спомня си Владислав. Постоянството обаче се отплаща. На третия опит го приемат и назначават за касиер-продавач. Опитва се да научи всичко, и то възможно най-бързо. Усилията му не остават незабелязани и година по-късно е повишен до младши зам.-мениджър филиал.

На пръв поглед животът му в Германия е подреден. Има работа, която харесва. Родителите и брат му са там. Съпругата му – студентска любов от България, също. Там се раждат и децата му – Борис и Момчил. Отстрани обаче винаги изглежда различно. „Повечето хора си мислят, че там е по-добре, но не е така“, признава Владислав. „Благодарен бях за всичко, което ми се случва, но винаги беше някак недовършено, непълноценно. Винаги чувстваш едно вътрешно безпокойство“, казва той.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Автобусът идва в точната минута. Всичко е по немски подредено, но и по немски студено. „Хората там са различни – много обрани, неангажирани. Опитваш се да ги разбереш по изражението, но не можеш, защото няма емоция. Затова и приятелите ни бяха основно българи“. В българско училище записват децата си и не спират да ги възпитават в българските традиции и обичаи. „В един момент се загубваш в омагьосан кръг – чужденец си в Германия, а постепенно се превръщаш в чужденец и в родината си. Не исках един ден децата да ме питат „Защо в Германия ми казват българин, а в България – германец“, казва Владислав.

Така мисълта за България става все по-натрапчива. Затова и през есента на миналата година отива на кариерното изложение на Bulgaria Wants You в Мюнхен с ясната цел да провери какви са възможностите в България. Там е и екипът на Lidl, който търси именно хора като него. Следващите стъпки към родината се случват бързо – кандидатства, след което му предлагат да бъде мениджър филиал на магазин в родния Плевен. Останалото е еднопосочен билет за самолета и преместването, с което компанията изцяло му съдейства. „Ако не беше Lidl, нямаше да се решим на тази стъпка и да се приберем“.

Днес Владислав и семейството му вече са в България. Той се подготвя за новата си позиция, а съпругата му вече е на много по-добра работа. „Не е имало културен шок след идването ни. Напротив, чувстваш се на мястото си. Не сме чужденци, дошли в родината си, а българи, прибрали се у дома. Наслаждавам се на всичко, което ми се случва“, завършва той.