"Засяга се правната сигурност": Прокуратурата с позиция срещу промените в Конституцията

"Измененията в Конституцията не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност", изтъква държавното обвинение.

Промените бяха приети на 20 декември с гласовете на 237 депутати. "За" бяха 165 от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС. "Против" бяха 71 от БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".

На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за новите текстове. Той счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание. Малко след това 48 народни представители от "Възраждане" и "Има такъв народ" също сезираха КС. През март съдът допусна за разглеждане по същество двете конституционни дела. Още: Аргументите на президента срещу промените в Конституцията са неубедителни : Доц. Борислав Цеков в “Отговорите“ (ВИДЕО)

Становището на прокуратурата

В становището на прокуратурата са засегнати изменения и допълнения в Основния закон по отношение на структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.

"Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила", припомня Борислав Сарафов. Още: Кой предложи текстовете в Конституцията за служебните премиери? Христо Иванов разяснява (ВИДЕО)

"Редица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание (изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции", пише в становището.

"Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се посочва в становището на прокуратурата до КС. Още: Проф. Пламен Киров за конституционните промени: Господ да ни е на помощ! (ВИДЕО)

В документа се обръща внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на

Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието. 

"Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, се посочва в становището на прокуратурата. Още: Президентът се заяде с ПП-ДБ за орязаните си правомощия (ВИДЕО)

В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд (с конкретни негови решения).

В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.