Приключи ремонтът на кино „Влайкова“, финансиран от Столична община (СНИМКИ)

За належащия ремонт бяха отпуснати 50 000 лева през миналата година с решение на Столичния общински съвет. Северната и източната стена на последното функциониращо квартално кино в София се рушаха от години, покривът на почти 100-годишната сграда имаше десетки течове. Преди да започне ремонътт, бе направено основно почистване на подпокривното пространство с помощта на десетки доброволци, вълнуващи се от съдбата на най-старото действащо кино в България.

Средната заплата в София е над 2000 лв.

През 2021 г. средната заплата в столицата е надминала 2000 лв., изчисляват от Института за пазарна икономика. По техни данни заплащанет...

Прочети повече

Ето и няколко интересни факти от историята на кино "Влайкова":

Като любителка на филмовото и театралното изкуство, Мария Влайкова – съпруга на писателя и общественик Тодор Влайков, решава да построи в свой парцел сграда за „Кинематограф“. Строежът започва през 1925 г. Салонът е на площ от 330 кв.м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет за 300 души и е покрит с железобетонна плоча, за да може по-късно да се издигне и втори етаж за бъдещо квартално читалище.

През 1926 г. г-жа Мария Влайкова завещава на Министерството на народното просвещение новостроящия се салон за устройване на ученически „Кинематогроф“, който след смъртта й да се използва за културно просветни цели. 

Една фирма и два консорциума се борят за чистотата в София и рекордния й бюджет

Една фирма и два консорциума излязоха в битката за чистотата в София и осигурения за целта рекорден бюджет от 143,3 млн. лева. Пет...

Прочети повече

При бомбардировките над София през март 1944 г., салонът е улучен от бомба и изгаря с целия инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира. По-късно, в изпълнение на част от завещанието на г-жа Влайкова сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“. От 1950 г. до 1991 г. „Кинефикация София“ използва салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности. От 1968 г. до 1971 г. киносалонът се казва „Айзенщайн“ и е филмотечно кино, но по обществено настояване след 1971 г. киното отново връща оригиналното си име – „Влайкова“.

Кино „Влайкова“ е най-старият действащ читалищен киносалон в България.