Висшият съдебен съвет да не бъде постоянно действащ орган, а неговите членове да запазят статута си на съдии, прокурори и следователи и да могат да работят по дела с намалена натовареност.
Съдебната реформа е най-болезнената промяна, която България така и не може да извърви за вече 36 години преход. С безапелационното идване на власт на Румен Радев, чиято формация "Прогресивна България" си осигури абсолютно мнозинство в парламента и то с 10 депутати повече от необходимото, очакванията най-после въпросната реформа да се превърне в нещо реално се засилват.
Пленумът на съдиите от Върховния административен съд подкрепи част от подготвените промени в Закона за съдебната власт, но предупреди, че прекаленото ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат може да доведе до нова институционална криза.
За втори пореден път мнозинството в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да спре процедурите за избор на председатели на съдилища въпреки очакваните промени в Закона за съдебната власт и нарастващото напрежение около кадровите решения на съвета с изтекъл мандат.
Няма място за обида в предвиденото ограничаване на правомощията на настоящия ВСС с изтекъл мандат. Това каза по БНР съдия Олга Керелска, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от Съдийската колегия по повод промените в Закона за съдебната власт, които НС предстои да приеме: "С оглед на това, че сме с изтекъл мандат, ВСС е изгубил част от своята легитимност, която е упражнявал в пълен обем по време на 5-годишния мандат, за който е избран. ...
Народният представител от "Прогресивна България" Александра Вълчева обяви, че оптималният вариант за приемане на окончателните промени в Закона за съдебната власт е юли месец, но се пооплете за съдебната реформа пред медиите в парламента.
Парламентът прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, насочени към ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат и промяна в начина за избор на новите членове на кадровия орган.
"В определен момент изпълнителната власт би могла да блокира работата на ВСС". Това заяви адвокат Людмил Рангелов, който определи готвената с новите промени в Закона за съдебната власт разпоредба правосъдният министър да може да обжалва решенията на ВСС и ако подаде жалба, докато тече процесът в съда, съответното решение да се спира.
"Съдебната реформа не е еднократен политически акт, а продължителен процес, който трябва да се проведе по възможно най-прозрачен начин и при съобразяване на всички необходими правни процедури и след реален обществен дебат.
Съдебната реформа тръгна по мед и масло във Временната правна комисия в новото 52-о Народно събрание. Комисията прие промените в Закона за съдебната власт на първо четене.
От "Продължаваме промяната" в лицето на заместник-председателя на 52-ото Народно събрание Стою Стоев направиха екстравагнатна идея за избор на ВСС във Временната правна комисия.
Хората на Румен Радев в 52-ото Народно събрание искат да вържат ръцете на настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да ограничат бившите големи в съдебната система и техните заместници да участват в нов ВСС.
На старта на работата на 52-рото Народно събрание “Демократична България”, която ще бъде с отделна парламентарна група от "Продължаваме Промяната" и с повече депутати от изборния си коалиционен партньор, внася шест законопроекта и един проект за решение за създаване на временна парламентарна комисия.
Със 7 на 5 гласа Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на ключова разпоредба от Закона за съдебната власт, която ограничава до шест месеца времето, в което едно и също лице може да изпълнява функциите на главен прокурор или председател на върховните съдилища (т. нар. трима големи в съдебната система).
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да отправи искане до Народното събрание за автентично тълкуване на текстовете от Закона за съдебната власт, свързани с мандата на т.нар. "трима големи" в съдебната система - главния прокурор и председателите на върховните съдилища.
Върховният касационен съд официално отказа да признае Борислав Сарафов за действащ главен прокурор на България. Двама съдии от ВКС са отхвърлили искания, изпратени от него, с аргумента, че мандатът му е изтекъл на 21 юли 2025 г. Те се позовават на разпоредби от Закона за съдебната власт, които позволяват временно назначените ръководители на прокуратурата и върховните съдилища да останат на поста си за срок не по-дълъг от шест месеца.
"Демократична България" е предприела следващата стъпка от плана си за отпор срещу завладяната държава, обяви съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Надежда Йорданова.
Временният председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков ще излезе в двумесечен отпуск от 22 юли. Това е денят, в който според последните промени в Закона за съдебната власт изпълняващите досега функциите ръководители на двете върховни съдилища и на прокуратурата вече не трябва да са на позициите си.
Тезата на преподавателя по конституционно право и бивш служебен премиер проф. Георги Близнашки е, че Борислав Сарафов остава на поста главен прокурор, заради зле написан закон.
Хората на Румен Радев в 52-ото Народно събрание искат да вържат ръцете на настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да ограничат бившите големи в съдебната система и техните заместници да участват в нов ВСС.
Със 7 на 5 гласа Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на ключова разпоредба от Закона за съдебната власт, която ограничава до шест месеца времето, в което едно и също лице може да изпълнява функциите на главен прокурор или председател на върховните съдилища (т. нар. трима големи в съдебната система).
Върховният касационен съд официално отказа да признае Борислав Сарафов за действащ главен прокурор на България. Двама съдии от ВКС са отхвърлили искания, изпратени от него, с аргумента, че мандатът му е изтекъл на 21 юли 2025 г. Те се позовават на разпоредби от Закона за съдебната власт, които позволяват временно назначените ръководители на прокуратурата и върховните съдилища да останат на поста си за срок не по-дълъг от шест месеца.
Няма място за обида в предвиденото ограничаване на правомощията на настоящия ВСС с изтекъл мандат. Това каза по БНР съдия Олга Керелска, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от Съдийската колегия по повод промените в Закона за съдебната власт, които НС предстои да приеме: "С оглед на това, че сме с изтекъл мандат, ВСС е изгубил част от своята легитимност, която е упражнявал в пълен обем по време на 5-годишния мандат, за който е избран. ...
Съдебната реформа тръгна по мед и масло във Временната правна комисия в новото 52-о Народно събрание. Комисията прие промените в Закона за съдебната власт на първо четене.
На старта на работата на 52-рото Народно събрание “Демократична България”, която ще бъде с отделна парламентарна група от "Продължаваме Промяната" и с повече депутати от изборния си коалиционен партньор, внася шест законопроекта и един проект за решение за създаване на временна парламентарна комисия.
Съдебната реформа е най-болезнената промяна, която България така и не може да извърви за вече 36 години преход. С безапелационното идване на власт на Румен Радев, чиято формация "Прогресивна България" си осигури абсолютно мнозинство в парламента и то с 10 депутати повече от необходимото, очакванията най-после въпросната реформа да се превърне в нещо реално се засилват.
За втори пореден път мнозинството в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да спре процедурите за избор на председатели на съдилища въпреки очакваните промени в Закона за съдебната власт и нарастващото напрежение около кадровите решения на съвета с изтекъл мандат.
Парламентът прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, насочени към ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат и промяна в начина за избор на новите членове на кадровия орган.
"Демократична България" е предприела следващата стъпка от плана си за отпор срещу завладяната държава, обяви съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Надежда Йорданова.
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да отправи искане до Народното събрание за автентично тълкуване на текстовете от Закона за съдебната власт, свързани с мандата на т.нар. "трима големи" в съдебната система - главния прокурор и председателите на върховните съдилища.
Временният председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков ще излезе в двумесечен отпуск от 22 юли. Това е денят, в който според последните промени в Закона за съдебната власт изпълняващите досега функциите ръководители на двете върховни съдилища и на прокуратурата вече не трябва да са на позициите си.
Народният представител от "Прогресивна България" Александра Вълчева обяви, че оптималният вариант за приемане на окончателните промени в Закона за съдебната власт е юли месец, но се пооплете за съдебната реформа пред медиите в парламента.
Тезата на преподавателя по конституционно право и бивш служебен премиер проф. Георги Близнашки е, че Борислав Сарафов остава на поста главен прокурор, заради зле написан закон.
"В определен момент изпълнителната власт би могла да блокира работата на ВСС". Това заяви адвокат Людмил Рангелов, който определи готвената с новите промени в Закона за съдебната власт разпоредба правосъдният министър да може да обжалва решенията на ВСС и ако подаде жалба, докато тече процесът в съда, съответното решение да се спира.
Висшият съдебен съвет да не бъде постоянно действащ орган, а неговите членове да запазят статута си на съдии, прокурори и следователи и да могат да работят по дела с намалена натовареност.
"Съдебната реформа не е еднократен политически акт, а продължителен процес, който трябва да се проведе по възможно най-прозрачен начин и при съобразяване на всички необходими правни процедури и след реален обществен дебат.
От "Продължаваме промяната" в лицето на заместник-председателя на 52-ото Народно събрание Стою Стоев направиха екстравагнатна идея за избор на ВСС във Временната правна комисия.
Пленумът на съдиите от Върховния административен съд подкрепи част от подготвените промени в Закона за съдебната власт, но предупреди, че прекаленото ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат може да доведе до нова институционална криза.
Висшият съдебен съвет да не бъде постоянно действащ орган, а неговите членове да запазят статута си на съдии, прокурори и следователи и да могат да работят по дела с намалена натовареност.
Съдебната реформа е най-болезнената промяна, която България така и не може да извърви за вече 36 години преход. С безапелационното идване на власт на Румен Радев, чиято формация "Прогресивна България" си осигури абсолютно мнозинство в парламента и то с 10 депутати повече от необходимото, очакванията най-после въпросната реформа да се превърне в нещо реално се засилват.
Пленумът на съдиите от Върховния административен съд подкрепи част от подготвените промени в Закона за съдебната власт, но предупреди, че прекаленото ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат може да доведе до нова институционална криза.
За втори пореден път мнозинството в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да спре процедурите за избор на председатели на съдилища въпреки очакваните промени в Закона за съдебната власт и нарастващото напрежение около кадровите решения на съвета с изтекъл мандат.
Няма място за обида в предвиденото ограничаване на правомощията на настоящия ВСС с изтекъл мандат. Това каза по БНР съдия Олга Керелска, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от Съдийската колегия по повод промените в Закона за съдебната власт, които НС предстои да приеме: "С оглед на това, че сме с изтекъл мандат, ВСС е изгубил част от своята легитимност, която е упражнявал в пълен обем по време на 5-годишния мандат, за който е избран. ...
Народният представител от "Прогресивна България" Александра Вълчева обяви, че оптималният вариант за приемане на окончателните промени в Закона за съдебната власт е юли месец, но се пооплете за съдебната реформа пред медиите в парламента.
Парламентът прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, насочени към ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат и промяна в начина за избор на новите членове на кадровия орган.
"В определен момент изпълнителната власт би могла да блокира работата на ВСС". Това заяви адвокат Людмил Рангелов, който определи готвената с новите промени в Закона за съдебната власт разпоредба правосъдният министър да може да обжалва решенията на ВСС и ако подаде жалба, докато тече процесът в съда, съответното решение да се спира.
"Съдебната реформа не е еднократен политически акт, а продължителен процес, който трябва да се проведе по възможно най-прозрачен начин и при съобразяване на всички необходими правни процедури и след реален обществен дебат.
Съдебната реформа тръгна по мед и масло във Временната правна комисия в новото 52-о Народно събрание. Комисията прие промените в Закона за съдебната власт на първо четене.
От "Продължаваме промяната" в лицето на заместник-председателя на 52-ото Народно събрание Стою Стоев направиха екстравагнатна идея за избор на ВСС във Временната правна комисия.
Хората на Румен Радев в 52-ото Народно събрание искат да вържат ръцете на настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да ограничат бившите големи в съдебната система и техните заместници да участват в нов ВСС.
На старта на работата на 52-рото Народно събрание “Демократична България”, която ще бъде с отделна парламентарна група от "Продължаваме Промяната" и с повече депутати от изборния си коалиционен партньор, внася шест законопроекта и един проект за решение за създаване на временна парламентарна комисия.
Със 7 на 5 гласа Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на ключова разпоредба от Закона за съдебната власт, която ограничава до шест месеца времето, в което едно и също лице може да изпълнява функциите на главен прокурор или председател на върховните съдилища (т. нар. трима големи в съдебната система).
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да отправи искане до Народното събрание за автентично тълкуване на текстовете от Закона за съдебната власт, свързани с мандата на т.нар. "трима големи" в съдебната система - главния прокурор и председателите на върховните съдилища.
Върховният касационен съд официално отказа да признае Борислав Сарафов за действащ главен прокурор на България. Двама съдии от ВКС са отхвърлили искания, изпратени от него, с аргумента, че мандатът му е изтекъл на 21 юли 2025 г. Те се позовават на разпоредби от Закона за съдебната власт, които позволяват временно назначените ръководители на прокуратурата и върховните съдилища да останат на поста си за срок не по-дълъг от шест месеца.
"Считаме, че министърът на правосъдието трябва да свика спешно заседание на Пленума на ВСС, за да обсъди тази безпрецедентна ситуация.
"Демократична България" е предприела следващата стъпка от плана си за отпор срещу завладяната държава, обяви съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Надежда Йорданова.
Временният председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков ще излезе в двумесечен отпуск от 22 юли. Това е денят, в който според последните промени в Закона за съдебната власт изпълняващите досега функциите ръководители на двете върховни съдилища и на прокуратурата вече не трябва да са на позициите си.
Тезата на преподавателя по конституционно право и бивш служебен премиер проф. Георги Близнашки е, че Борислав Сарафов остава на поста главен прокурор, заради зле написан закон.
