Жените плачат, пищят децата

А старците се молят Богу горещо. А в мъглата вият псета и вълци. (Така е в първия вариант на стихотворението, мъгла.) Старците трябва да се молят, щото с 250 лева пенсия как се устисква? Наистина не го разбирам. И наистина е нужно чудо Божие, че да не хвърлят пари за лекарства поне. Псетата са бездомни, вият на глутници даже и между блоковете в красивите столични квартали с панелени блокове, чиято годност изтича до няколко години. Чудя се - после какво ще правят с нотариалните си актове? Наблъскали се всички по кутийките и недоумяват защо им е терсене. И даже и телевизорите са си включили, за да не изпуснат какво ще каже оня чук селяндурски, дето го принудиха да се извини на плачещите жени. Той сигурно е спартанец, това вице недоправено. Те така в Спарта са се отнасяли към увредените и недъгавите. Ражда се детето и има инстинкт за стискане с ръце. Провесват го над пропаст и което няма този инстинкт, си заминава. Така оставали само най-здравите, които ги чакала целоживотна военна служба. Е, той животът не е продължавал кой знае колко дълго тогава. Ако доживееш 40, си старец. А днес живеем докъм 80, но какво от това?

Вицето е спартанец, ама от съвременните спартанци. Който не краде – да си отива. У когото го няма този инстинкт за кражба – не ни трябва. Да умира с малка пенсия или да хваща самолета, ако още е в състояние. Такива са нашите инстинктивни „управници“. Те така се изразяват за себе си – били управлявали. Управляват ми дедовеца. Аз оцелявам въпреки тях. И живея напук на тях. Дал съм им пълен игнор, щото отдавна се изморих да се нервирам. И в момента съвсем хладнокръвно и спокойно им заявявам, че ние, българите, живеем не благодарение на тях и не подкрепяни от тях и не обгрижвани административно и законово от тях, а само и единствено въпреки всички тях. Че кого да гледам, крупието на дъпъсъто ли, дето се пеняви, че това не било европейско да сме имали такова вице - не че не е прав, но точно той ли е негова алтернатива!?! Или другия, плевенския разплут фен на мотоспорта, който крие много тъмни тайни от недалечното минало, когато бяха покрити и замазани толкова ключови случаи и дела, докато беше министър?

Цялата тази измет начело с паЦреотите не заслужава вниманието ни. В момента сме просто в режим стендбай. Изчакваме включване. Но не отвън. Не от някой месия. То ще стане автоматично, когато се натрупа критична маса. Не се безпокойте, няма да го пропуснете. Ще има революция, бъдете сигурни. Може да е далеч в бъдещето, може това натрупване да стане съвсем бавно, но ще има. Такива са физическите закони. Не може тия боклучаци да са вечни. Ще ги помете вълната, ще ги забравят децата ни, внуците ни няма и да ги изучават в училище, щото ще е срамота. Ще се говори за тази епоха като за "инстинктивна", в която инстинктът на кражбата, дебелокожието и жестокостта е бил единственият възможен за така наречената политическа класа.

По отношението към слабите си личи здравето на едно общество. Нашето българското сега боледува. И понякога като цирей на челото ни излиза изказването на някой скатаджийски маргинал. Докъде я докарахме, скатаджиите да ни се подиграват. И щом това е на повърхноста пред камерите, можете ли да си представите какво им е на тези в душите? Те души имат ли изобщо?

Обичам си страната, въпреки болестта ѝ. Имам надежда, че ще я излекуваме бавно и полека. Че след още двайсет години гнойни пъпки като тия споменатите вече няма да са възможни. През 1924 година, две години преди смъртта си, моят прадядо, ботевият четник Кольо Радев - Черкеза, бил поканен от тогавашните политици да се изкаже от официалната трибуна по случай честването на Деня на Ботев. И сега понеже почнах с думи на поета, ще завърша с думите на дядо ми пред насъбралото се множество: "Ех, Ботьов, що не си жив да видиш колко кучор се е навъдил. Колко псетор, келеметор и плякор".

И даже ни "управлява" същата тази сган безподобна.

Автор: Николай Фенерски