Не е ли крайно време да седнат и да се разберат?

Нека видим дали тези доводи са основателни

На първо място, безпринципно и странно би било президентът да „търси комуникация” с министър-председателя Борисов. Върху премиера лежи сериозното подозрение, че в изтекъл запис нарича държавния глава с най-вулгарни епитети. За всички, които не са предубедени, стана пределно ясно, че не президентът, а тъкмо премиерът е по-малко… „диалогичният”.

Нещо повече. Чухме лирическия герой от записа да нарежда как да се трови и, ако използвам евфемизъм, „тормози” президента. „Посланията” на гласа от скандалното аудио, осветяват и действията на прокуратурата срещу съветниците на държавния глава; действия, които за значителна част от българските граждани, както показа изследване на „Алфа рисърч”, са арогантна политическа поръчка.

Но има и други контрааргументи срещу споменатия призив. Безграничният цинизъм, който – както личи от компрометиращите записи – явно е характерна черта на г-н премиера, не се разпростира само върху политическите му опоненти като Румен Радев и Елена Йончева. Глас, който подозрително прилича на този на г-н Борисов, „посече” и председателката на Народното събрание Караянчева, избрана от собствената му партия.

А какво да кажем за десетките корупционни скандали, които през годините съпътстваха управлението на г-н Борисов? Скандали, които, като правило, не бяха истински разследвани от българската прокуратура, а бяха замазвани, неглижирани, омаловажавани по престъпен начин. Същата образцова прокуратура, която днес чевръсто се втурва да „проверява” хора, които подкрепят протеста, като шефа на „Хиполенд”.

Ами „барселонската схема” за пране на пари, в която бе замесено и името на премиера? А снимката на голия премиер с пищова, пачките и кюлчетата в нощното шкафче? Докъде стигна българската прокуратура по тези теми? А защо бе преустановено разследването на отравянето на оръжейника Гебрев? Или съдбата на руско-българските енергийни проекти и комисионните, които ще вземат нашите държавници, са по-важни от съдбата на българската демокрация?

А можем ли да подминем думите на заместник-председателката на Европейския парламент Катарина Барли, че българското правителство разпространява фалшиви новини? Без значение ли е и казаното от бившия американски посланик Джеймс Пардю: „Борисов превърна България в еднопартийна държава без сериозна политическа опозиция като алтернатива за избирателите. Медийната свобода е изключително ограничена, а върховенството на закона е много проблематично”.

Кой тогава, всъщност, поругава институциите? Кои са политиците, превърнали погазването на конституцията и законите в свое ежедневие, в своя запазена марка?

Диалог и разбирателство?

Президентът е длъжен да освети моралния фалит на тази изпълнителна власт и на това ръководство на прокуратурата. Това не е поведение на „опозиционен лидер”, а на титуляр на институция, който изпълнява своите безусловни ангажименти към демокрацията; на държавник, който разбира и действа съобразно принципа за разделението и взаимния контрол на властите.

В тази ситуация президентът не само не прекрачва правомощията си, а е задължен да брани политическата система и дори да иска оставката на правителството.

Ако човек не е заровил главата си в пясъка, ще забележи, че има множество аргументи, които обясняват поведението на държавния глава и протестиращите. Тези, които настояват за „диалог” и слагат маската на обективния, безпристрастен наблюдател, доста неумело се опитват да защитят правителството и главния прокурор. Те адвокатстват на хора, срещу които има сериозни съмнения за корупция. Нима тъкмо поведението на бранителите на „модела ГЕРБ" и „модела ДПС" не е всъщност отчайващо безпринципно и противоконституционно?

Автор: Петър Чолаков, Дойче веле