Няколко шамана по-късно

Вероятно заради наличието на същите шамани по време на Тройната коалиция думата "Оставка" вътре в патрията беше забранена. Повтаряха се клишета от рода на "търсим конструктивен диалог", а когато имаше явен проблем, който се нуждаеша от спешна санкция, бе отлаган с аргумента, че ще се направи "вътрешен анализ". Тези вътрешни анализи се проточваха достатъчно във времето, за да бъде самият проблем забравен. Искаш ли нещо да се забрави - казваш, че ще правиш анализ. Анализът после прерастваше в катарзис. И тъй нататък.

Поглед напред: години по-късно и в сегашния си състав левицата успя да проветри тъкмо тази безнадеждна ситуация, която беше типична за времената на Станишев и Орешарски. Оказа се, че "червените шамани" не са чак толкова задължителни за оцеляването на партията и най-вероятно - никога не са били.

Големият парадокс между БСП и ГЕРБ в партийно отношение е именно в това, че при социалистите има вътрешно напрежение, докато в ГЕРБ заблатена царство на безветрие, което се гради от светата троица на джип, ПР и лайфстрийм. Сегашното вътрешно напрежение обаче далеч не прилича на онова неминуемо след падането на Орешарски; по-скоро изглежда като оздравителен процес и поне социологическите проучвания показват тъкмо това.

Много трудно някой само преди 5 години би могъл да предположи, че ще дойде момент, когато двете най-големи партии отново ще изглеждат равни преди изборите и ще имат еднакви шансове. Заслугата изглежда е едновременно на Нинова, а и Борисов. На Нинова, защото голямото табу в БСП - вътрешно партийното освежаване и привличането на нови кадри - бе нарушено и това веднага доведе до резултати. И на Борисов, защото по същия начин, по който трупаше дивиденти заради отслабеното от премиерската роля на Станишев и Миков БСП, сега по историческа ирония и дори закономерност, левите получават възможността да се реваншират.

Този реванш не е "на магия", а обратното - разомагьосването от шаманите взе да дава резултат.

Автор: Георги Петров