Забравени съдби от нацистките лагери за принудителен труд. Трагични истории

3601
Забравени съдби от нацистките лагери за принудителен труд. Трагични истории
Снимка: Dnalor 01 / CC BY-SA 3.0 at

Хана С. е едва 8-годишна, когато леля ѝ умира. Била е твърде малка, за да разбере какво точно е сполетяло сестрата на баба ѝ, която е полагала принудителен труд в нацистка Германия. Нейната съдба е подобна на онези други 13 млн. мъже, жени и деца, повечето от които са били депортирани от окупираните от нацистите страни в Европа, за да полагат принудителен труд в Германия.

Непълна семейна история

"Разбрах по-скоро случайно за съдбата на леля ми", казва Хана С., която е от Беларус. Тя не желае цялото ѝ име да се споменава. Срещаме я в Берлин, където посещава семинар, посветен на историята на нацисткия принудителен труд. "В семейството ми се говореше малко за това", разказва жената. "Това е много жалко." Съответно и информацията, която Хана има за своята леля, е оскъдна. "Това е празнина в семейната ми история."

Още: Путин си измисля история: Ситуацията е отвратителна, бандеровците са убили милион и половина евреи (ВИДЕО)

Хана знае само, че леля ѝ е трябвало да работи в една пекарна. Надява се някой ден да разбере повече. Това е и причината да бъде в Центъра за документация на нацисткия принудителен труд, който се намира в югоизточната част на Берлин. Тук, заедно с други хора с интерес към историята, тя участва в десетдневен семинар, запознавайки се в детайли с темата за принудителния труд в нацистка Германия. Освен нея има още петима участници от Беларус. "Темата ме вълнува, но същевременно е и емоционално изтощителна", казва 30-годишната Хана С., която е учителка по професия. Тя смята да направи и допълнителни самостоятелни проучвания в архивите.

Животът в бараките

Докато разказва за това, Хана разглежда голите стени на бившата казарма, в която по време на нацисткия терор са били настанявани принудителни работници. Сградата е била част от лагер с бараки, построен след 1943 г., който сега е превърнат в Център за документация на нацисткия принудителен труд.

С малко въображение човек може да си представи ограничената и потискаща атмосфера, студа и ужасните хигиенни условия в бараките, за които много свидетели разказват по-късно. Липсвала е каквато и да е възможност за уединение, включително и в помещението с тоалетните, намиращо се в края на коридора.

Още: Терзиев: България не трябва никога повече да изпитва болката на комунистическия режим

"На всеки ъгъл е имало лагер"

Примерът с Берлин е особено подходяща илюстрация за мащаба на експлоатацията на принудителните работници. Той не само е бил властови център на националсоциалистите, но и средище на големи оръжейни и индустриални предприятия. Последните са изпитвали огромна нужда от работна ръка, като основната причина за това е, че много германски мъже са били на фронта.

Само в Берлин около половин милион мъже, жени и даже деца – повечето от окупираните територии в Европа - са били карани да полагат принудителен труд. "Принудителните работници са били навсякъде в Берлин", разказва историкът Роланд Борхерс, който прави изследвания в Центъра за документация. "На всеки ъгъл е имало лагер", продължава той. В съвременния градски пейзаж на германската столица почти нищо от това не е останало.

Нови информации за лагерите

Още: Как в Германия учат за нацизма в час по история? Ето стилът на преподаване

Историците изчисляват, че в Берлин е имало около 3000 лагера за принудителен труд. Освен обикновените бараки за колективно настаняване са служели и складови помещения, тавани и частни апартаменти. Документирани в публично достъпна база данни вече са 2000 подобни лагера. Борхерс редовно я попълва с допълнителна информация. "Продължаваме да откриваме данни за нови лагери", казва той.

Принудителните работници са били на разположение на всички предприятия - от големия оръжеен завод до хлебарницата на ъгъла. "Трябвало е само да се обяви нуждата от работници и да се обясни, че става дума за важен и необходим бизнес", обяснява Борхерс. "След това са били отпускани и съответните работници."

Гледната точка на жертвите

Дълго време след края на Втората световна война темата за нацисткия принудителен труд не е привличала особено внимание. Чак в средата на 1980-те години започва преоценка, която продължава и до днес. Някои аспекти все още са слабо осветени, подчертава историкът Роланд Борхерс. Най-вече твърде малко се знае за преживяванията на жертвите. Хана също е била свидетелка как в много семейства не се е говорело по темата - дали от срам, дали поради други причини. За нея това прави още по-важно заниманието с проблема за нацисткия принудителен труд. "За да не бъдат повтаряни подобни зверства и в бъдеще", казва тя.

Още: Заради нацистки коментари: Финландски министър изкара само 10 дни на поста

 

Източник: Дойче веле

Всеки трети иска "фюрер". Защо стана така в Източна Европа?

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:

Нотариуса и триумфът на злото над доброто

Ще ограничат ли в Германия скоростта по магистралите?

Близък Изток: ще промени ли Катар отношението си към Хамас?

Турция и ислямистите: какво свързва Ердоган и Хамас

Как украинките променят демографската картина в Германия

С помощ от САЩ: Ще спечели ли Украйна войната

Защо в Азия има толкова много боклук от Европа

За какво на ПП-ДБ и ГЕРБ не им достигна политическа воля

Къде плащат 18 000 евро за два месеца спане и лежане

Може ли престъпник да участва в управлението на държавата?

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com