Мутациите на тоталитаризма

Апокалиптично

Москва не е за бедняци

Цените на луксозните имоти в големите градове по света продължават да растат стремително. В челото на класацията са Москва, Маями и Ду...

Прочети повече

Най-страшната от тези диктатури е севернокорейската, която по структура почти идеално обединява две тоталитарни системи - фашистката и комунистическата. С помощта на идеология, която представлява комбинация от маниакалния култ към личността и расисткото учение за превъзходството на корейския народ, режимът държи населението в пълен страх и изолация.

Апокалиптичните визии за приближаваща голяма война, в която врагът трябва да бъде унищожен и изгорен, правят севернокорейските ръководители непредсказуеми. Може да се предположи, че снабден с атомно оръжие, режимът няма да се поколебае да предизвика световен ядрен конфликт. А заканата, че Пхенян си запазва правото пръв да натисне копчето, показва колко сериозно трябва да се възприема заплахата, произтичаща от Северна Корея.

Предизвикателството Китай

Съвсем друг път на развитие извървя комунистическият режим в Китай - той заложи на един вид динамичен държавен капитализъм, който превърна страната във втората икономическа сила в света. Същевременно режимът усилено се въоръжава и залага на идеология, водеща до появата на краен национализъм. Негов фундамент е разбирането за тоталното превъзходство и надмощие на Китай в целия азиатски регион.

Въпреки наченките на модернизация, режимът в Китай остава ако не непременно тоталитарен, то поне строго авторитарен. На много места в провинцията местните партийни организации упражняват властта си със сила, която на моменти граничи с тероризъм. Освен това партийните структури по места нерядко наподобяват структурите на мафиотските организации, а чудовищната корупция и децентрализираният произвол подкопават стабилността на режима и икономическия възход на страната. В дългосрочна перспектива именно Китай, с неговия посттоталитарно-авторитарен модел на развитие, ще стане най-голямото предизвикателство за западната цивилизация.

Какво вършат ромските босове

Просещите ромчета по улиците на западните градове не са там случайно - те работят за своя клан, в който цари строга йерархия. Начело е...

Прочети повече

Архаичният кубински модел

В сравнение с китайските комунисти, "колегите" им в Куба изглеждат като изкопаеми от праисторическо време. Кубинското комунистическо ръководство се крепи на ореола и славата на единствения и несменяем Фидел Кастро, макар напоследък кормилото да е в ръцете на неговия брат Раул.

Десетилетия наред комунистическият режим в Хавана се държеше на повърхността благодарение на щедрата подкрепа и подаяния от Съветския съюз, а след неговия крах репресивната система на Кастро беше поддържана от петродоларите на новия му благодетел - починалия наскоро венецуелски президент Уго Чавес. Може да се очаква, че със залеза на великия вожд бавно ще отмира и кубинската диктатура. Но остава неясно доколко този преход ще стане с мирни средства.

Обратното се случва в Русия, където при президента Владимир Путин е в ход възраждане на старите тоталитарни структури от времето на Съветския съюз. С някои различия - кремълският деспот, чиято власт продължава да се крепи на апарата на тайните служби, се легитимира чрез /привидно/ честни и свободни демократични избори. Същевременно влизат в действие лостовете на историческия ревизионизъм - престъпленията на сталинизма, ако въобще бъдат споменати, се омаловажават или се представят като незначително явление в иначе величествената съветска епоха.

Източник: Дойче веле

Краят на атомната любов

Евтина и чиста - така рекламираха ядрената енергия през 1970-те години. Навремето експертите й предсказваха блестящо бъдеще. Днес обач...

Прочети повече