Черна котка, бял хакер

Тогава Овчарят на нацията все още беше отскоро овчар и тепърва щеше да се наложи да разбираме тия изказвания, да схващаме сложния коктейл между тъпо чувство за хумор, напън за оригиналност, слабо познание на подопечната му икономическа среда и най-вече пълно скъсване с реалността по отношение на ограничените перспективи за всеки човек между 18 и 30. 

8 години по-късно, когато се оказа, че едно момче все пак е решило да се занимава с компютри и пропиляло таланта си за овчар, като е стигнало дотам да може да хакне най-важната система в държавата, Борисов заяви: "Хакването на системата на НАП от 20-годишен хакер показва, че образованието става все по-добро. Горанов, трябва да се помисли как такива вълшебници, тези деца да работят за държавата".

Да оставим някои очевидни неща: например, че единственото, за което Горанов трябва да помисли, е да подаде оставка. Проблемът е в клинично разстроеното съзнание на премиера относно образованието и неговите тежки проблеми. 

Първият е, че когато стане дума за ИТ кадри във властта, Борисов обикновено се жалва, че не може да им плати толкова, колкото дава частният сектор и те трябвало да работят за "честта на пагона". Това е от серията му "прайте нещата за майка България", в които има и други хитове - най-доброто е да не ходиш в Гърция, а да почиваш на Черноморието, за да стимулираш икономиката. Но по някакъв начин тези призиви винаги очакват някакво обществено разбиране, чиято логика трябва да е: хора, разберете, програмистите вземат много пари, а тези, които работят за държавата вземат малко пари, затова се получава така. Тоест, цялата киберсигурност на държавата ще изправя програмисти, които вземат малко пари срещу програмисти, които вземат много и при всеки пробив в системата ние ще трябва да разбираме, че просто евтините ИТ-та за пореден път са изгубили битката между доброто и злото със скъпите ИТ-та.  

Вторият проблем, е че образованието никак не става по-добро и "вълшебниците" се произвеждат тъкмо по тази причина. Голямото разнообразие от професии, които са необходими за нормалното съществуване на една държава, в момента е ликвидирано. В училище все още се проявяват различни таланти, желания, амбиции, докато само няколко години след гимназията, изборът се стеснява до "ИТ или умри". Ще кажете пак е напредък, щото навремето беше "Емигрирай или умри", пък сега има леко усложняване: "Емигрирай или умри, но може и тук ИТ, или все пак умри". Маршрутът към пазара на труда изглежда така: в университета там нещо, дето от малък те влече и щото си много отворен си рекъл дай да видим. Или пък онова другото, което вашите искаха, понеже още живеят в 90'те. Но все тая: на 24-25 задължително минаваш през Чистилището, тоест, петмесечните курсове на ИТ академии, след които си готов най-сетне да присъстваш зримо на пазара на труда, който е пазарът на нули и единици. Толкова за "по-доброто" образование, което ражда вълшебници. 

Автор: Райко Байчев