Дали Копейкин не е всъщност испанският крал?

Ама моля ви се, какво са 600 000 страници за човек, искрено обичаш всичко руско? За интелектуален титан, решил да раздава стипендии? За лидер на партия, доскоро възнамерявала да е първа политическа сила?

Костадинов просто трябваше да се позатули някъде за малко, докато отминат подигравките с него. Вместо това той реши да раздава акъл. И, разбира се, стана за смях. Защото зевзеците са хора интелигентни. Някои дори се препитават от зевзеклъци. Не от копейки.

Та какво направи почитаемият почитател на руската класика? Преименува капитан Копейкин в "Костя Копейкин". Изкара го положителен герой, а той всъщност просто се бори да гепи някоя и друга копейка от държавата, за която се е сражавал и е загубил ръка и крак. И като не успява, става бандит, взема пари от богатите, но не става ясно наистина ли ги раздава на бедните.

Не е лесно в този живот, определено. Хем изглеждаш отявлено незапознат с материята, за която говориш, хем наричаш опонентите си "психодесни жълтопаветници" и да им приписваш "ментална и образователна дисфункционалност". Не по-малко нахалство е да регистрираш търговска марка, съдържаща, макар и изопачено, име на Гоголев герой. Трябва много да ненавиждаш руската класика, за да го направиш.

Костадинов обяви и, че ще създаде и фондация "Костя Копейкин", която щяла, забележете, да раздава стипендии на даровити деца! Тоест, именувана на подигравателния му прякор структура ще поощрява литературни таланти!

Има режисьори, които цял живот търсят такъв персонаж - толкова дълбок, че се питаш дали всъщност не е напълно плосък, защото има и такава оптическа илюзия.

Илюзията, която се опитва Костадинов да създаде, е, че той е начетен, а опонентите му са "маргинали". Подобно самочувствие има само героят от онзи виц, когото изписвали от специализираното заведение, в което лежал за лечение. Влачел си той един налъм на връзка и постоянно обяснявал, че това е кученцето му Джери. На теста обаче заявил, че това е налъм. Излизайки, вече "излекуван", се обърнал към налъма: "Ама колко готино ги измамихме, Джери!"

Тази асоциация се натрапва от само себе си, когато става дума за творбите на Гогол. За случая обаче е по-подходяща не точно "Мъртви души", в която е изобразен Копейкин, а "Записки на един луд". Шедьовър, многократно копиран и експлоатиран от знайни и незнайни автори, привлечени от обратите в човешката психика.

Приликата между тамошния герой и онзи от вица е, че лудият чете кучешки писма. А разликата е, че се има за испанския крал: "Днешният ден е ден на най-великото тържество! В Испания има крал. Намери се. Тоя крал съм аз. Едва днес научих това. Признавам, че изведнъж сякаш мълния ме озари. Не мога да разбера как съм смятал и съм си въобразявал, че съм титулярен съветник. Как е могла да ми влезе в главата такава лудешка мисъл? Добре че никой не се е сетил тогава да ме настани в лудницата."

Съдейки по дългогодишната анамнеза, значима част от българското политическо братство се състои от испански крале. И то такива, които четат писмата на кученцата.

Автор: Стефан Стефанов