Деца убийци. Деца садисти. Деца чудовища. Добри деца, от добри семейства, от престижни училища.
Когато едно дете тръгне по лош път и е от проблемно семейство, изводите са лесни. Примерите на насилие и агресия, липсващите родители, тормозът или пренебрегването са логични предпоставки за падение.
Как обаче се преживява ужасът да отгледаш дете насилник в наглед нормално и здраво семейство?
Когато гръмне новина за пореден успех или провал на деца, първата ми мисъл е каква е тяхната семейна среда, какви са техните родители и кои са изграждащите тухли на възпитанието на тези деца, които правят от някои прекрасни хора, а от други - чудовища.
Защото зад 12-годишното момиче, овладяло летяща по магистрала "Струма" кола с колабирала след инсулт майка, стоят родителите, които са я направили такава. Зад 16-годишните момчета и момичета, убили един кротък човек в Пловдив също стоят родители, които са ги направили такива. Или поне са допуснали да станат такива.
Всички бъркаме
За всеки родител тези новини са нож в сърцето. Защото всички знаем, че бъркаме. Не винаги знаем кога и колко. И най-страшното, не можем да сме сигурни дали грешките ни няма да се окажат фатални.
Източник: iStock
Още: Тийнейджърите, обвинени за убийството в Пловдив, остават в ареста
И английският сериал "Adolescence", и българският филм "Един грам живот" правят дисекция на най-големите ни страхове - как иначе любящи семейства, на хора като всички нас, които си обичат децата и се грижат, според възможностите си, по най-добрия начин за тях, не са имунизирани от трагедии.
И въпреки че сме завъртяли целия си живот около децата си, и въпреки че няма друго, което да обичаме повече, може да се окаже, че това не е достатъчно. Може да се отдалечат, предпочитайки приятелите си. Може да се окаже, че не говорим достатъчно с тях, не ги виждаме и разбираме достатъчно. Може да се давят в цял виртуален свят, докато илюзорно са в безопасност - в съседната стая. Може да четат, гледат и слушат неща, които са вредни и опасни. Които не разбират, но нас ни няма да им ги обясним, защото сме в неведение, на една врата разстояние. Може да страдат мълчаливо.
Средата притиска и нас, и тях. Наркотици, насилие, жестокост, подигравки, изключване, самота - това е само част от задължителното зло, с което се сблъсква всяко едно подрастващо дете в България. И трябва да удвоим усилията си да присъстваме качествено в живота на децата си. Защото добро дете от добро семейство, което винаги поздравява, отдавна не е гаранция за емоционална пълноценност.
Расте поколение, което е в огромен риск. За много от опасностите ние, като родители, дори не сме наясно. Светът, в който живеем днес, смазва децата ни. И само с много яростна съпротива можем да си ги върнем. Битката се води всеки ден в собствените ни домове, защото рецепта как да възпиташ добър и отговорен човек няма. Рецепта как да възпиташ убиец - също.
Още: Повече от час е продължил побоят над убития на Младежкия хълм мъж (СНИМКИ)
Автор: Десислава Любомирова
