Каква щеше да е София, ако всеки кмет си бе изпълнил предизборните обещания

1. На Орлов мост - извънредно малко коли. Всичките произведени след 2012-та и само на посланици, колкото да има за цвят и да вдъхват международен престиж, луксозно-централен облик. Въздухът е така чист и приятен, че между жълтите павета постоянно избиват тревички. Дълго поддържаната надпревара между София и Краков за най-мръсен въздух през зимата най-сетне е спечелена от поляците. 

2. Не Белград, който конкурентно се превърна в гост зона за хипстъреещи западняци, а София започва да приютява балканските им разходки. Навсякъде по кафенетата са разпънати Mac-ове, на които работят предприемчиви хора под 30, започнали старт-ъпи, онази дейност, при която ако не отвориш Мac-a в кафене и не стоиш предимно във Facebook, докато деликатно похапваш веганско кроасанче с бадемово мляко, никога няма да се класираш напред. Тези хора работят от всяка точка на планетата, но точката сега е наша. 

3. Когато вали дъжд "Солунска" не се превръща в място за тренировки по кану-каяк, а "Графа" не произвежда шерливи клипчета за това как се прави ремонт, при който се набити опасни колчета върху клатещи се плочки.

4. Добрата представа за софийска архитектура, останала в учебниците под названието "бухай всичко до всичко, батко", се среща с поне минимално чувство за естетика. Историческото предписание един исторически град да обособява собствената си традиция, най-сетне се спазва. Докато се разхождат по някоя улица не ти се струва, че през 100 метра минаваш през четири Българии - царска и Яворова, безпардонно панелно-социалистическа, 2007-арски строеж от духа на авангарда на финансовата криза с лош материал и постпреходен корпоративен полунебостъргач на кол център.

5. Велоалеите да не прекъсват за по няколко километра, в които се налага да караш с превъзбудени сетива, висок адреналин и концентрацията на шахматист, който правилно разчита всички опасности по градската дъска.

6. В Студентски град започват да се появяват студентски неща - примерно една библиотека просто, някаква студентска библиотека. Знаем, че звучи твърде нелепо и възможността да се монетизират нови пространства за 54-та дискотека и 105-и фаст фууд изглежда твърде съблазнителна. 

7. Цените на имотите започват да фигурират в някакъв, все пак очакван баланс, отвъд широко разтворената ножица между последно място в Европа по доходи и челно място по растеж на апартаментите, комбинирани с все пак уместен за споменаване празен жилищен фонд. Евтините брокерски хипнози, че заплатите растат, а лихвите падат, спира да се превръща в аргумент за нашибването на цени на око и "премина се психологическата граница от 100 000 евро за двустаен апартамент". 

8. Като казахме имоти - депутати и прочие земноводни спират да получават четирикратни отстъпки за вип мезонети с енергийни псалмове и невинни пресконференции, на които се вдигат ръце и се обявява на неюридически подготвената публика, че всъщност не разбира как "Всичко е законно". 

9. Къщите на поетите и писателите, за които родители с маломерен ум възкликват след всяка матура, че измъчвали децата с "остарели" автори, вземат да придобиват някакъв вид и да ти напомнят, че някога все пак тук се е разхождал цветът на нацията, към който имаш най-малкото естетическа отговорност. 

10. Борисовата градина не се превръща незабележимо, година след година, в инфраструктурен проект, в който дръвце след дръвце се оформя място за нови предприемчиви субекти, за които малкото зеленина е просто загуба на новобогаташка възможност. 

Автор: Райко Байчев