Като оставим настрана това, че песента "Бангаранга" е безпрецедентна победа в историята на най-интернационалния и гледан музикален конкурс в света и заема 11-о място в платформа за музикално споделяне с над 750 милиона активни потребители. Като оставим и това, че се превърна в повод за радост и гордост на мнозина и вместо на три морета, песента прослави България на повече от три океана. Все пак тук можем да открием и една по-сложна морфология в строежа на понятието "Бангаранга".
За съжаление, тя се превърна и в нашето криво огледало, което като калейдоскоп успя да отрази напосоки поляризираните до кръв и фанатичност настроения в социалните ни мрежи.
Така например виждаме лицемерното родолюбие на псевдопатриота, който би се радвал много на успеха на нещо изключително морално и религиозно допустимо като футбола, да кажем, но в музикалното творчество на едно младо и талантливо момиче той съзира конспирация срещу тъй присъщите за него християнски ценности.
Разбира се, няма никакъв проблем да се обличаме като кукери, за да гоним злите духове – това е наше национално право, с което се изправяме срещу сатанинския империализъм на Хелоуин. Но когато това го направи едно момиче и спечели световна слава – ето това е моментът, когато ловът на вещици започва.
Интересно е, че в нашите народни традиции има хора, които ходят по огън, без да изгорят краката си, но манталитетът ни все още се пари в огъня на собствената си ненавист към успеха на комшията.
Разбира се, много по-християнско щеше да е, ако това беше победата на някой ММА спортист, затворен в клетка, който размазва до кръв черепа на своя опонент, отколкото някакъв засукан кичур на челото на едно талантливо момиче.
Още: Бангаранга на всички! Светът пее хита на DARA на различни езици (ВИДЕА)
Замислете се само колко по-морално щеше да е, ако се бяхме прославили с група хора, които си подават някаква топка на терена, докато наоколо хвърчат бомбички и се раздават ъперкъти, отколкото с група младежи, които танцуват под ритъма на някаква песен – без ъперкъти.
Текстът на "Бангаранга" би следвало по един по-модерен начин да възхвалява нашия непокорен дух. Но тук калейдоскопът се завърта и същият този дух, разбунтувал се срещу вековна тирания, свалил диктаторски режими и корумпирани правителства, вместо да отрази свободата, за която пее песента – в "Бангаранга" отрази изкривената омраза, която таим един към друг. А омразата е робство, българино!
"Бангаранга" е дори повече от това. На пръв поглед една съвсем политически неутрална песен (за религия не ми се спори) стана повод отново русофили и русофоби да запретнат своите ръкави и като виртуозни пианисти да засвирят безконечните си сонати и рапсодии – върху клавиатурата.
Кривото огледало на "Бангаранга" си позволи дори едно още по-зловещо отражение, което стана съпричастно и към конфликта в Близкия изток, но по срамен начин. Заради победата ни срещу Израел тази песен беше политизирана от видно неграмотни „историци“ и то по възможно най-пошлия начин. Необяснимият за мен антисемитизъм на някои сериозно объркани хора от един народ, който е спасил своите евреи от Холокоста, успя да впие отровните си корени и там – в изкуството на едно красиво цвете като Дара.
Предлагам, ако някой ден се огледаме добре в собственото си отражение и решим да направим паметник на Ганьо, който с ненавист към комшията си хвърля фасовете в неговия двор, единствено защото там доматите са по-червени и вкусни – този паметник нека да се казва "Бангаранга". И дано дойде този момент, защото по презумпция паметниците се издигат за отминали събития. Оттук следва да предположим, че скулпторът на подобна статуя все още дори не е роден.
"Бангаранга" освен в повод за национална гордост се превърна и в повод да погледнем себе си и да се замислим – дали наистина някой друг ни е виновен или май сами сме отговорни за положението, в което се намираме?
И въпреки настроенията на деня и това, в което вярваме че е новият ни бич – с недоволство ще трябва да ви кажа:
Не, не е от еврото. От "Бангарангата" е!
Още: Може ли да се регистрират продукти с името Bangaranga: Вирджиния Рекърдс с официална позиция
Автор: Борис Вълковски
