Когато в Европа протестират е малка Френска революция

Но за какво протестират? Стачките във Франция се случват заради планираните от правителството на Франсоа Оланд изменения в трудовото законодателство, които касаят промени в 35-часовата работна седмица. Целта на измененията е да се даде по-лесна възможност на бизнеса да наема и уволнява служители, а правителството заявява, че реформирането на трудовото законодателство ще даде възможност на компаниите да предлагат повече постоянни, а не както сега временни договори на служителите си.

Ципрас призова за диалог протестиращите фермери

Гръцкият премиер Алексис Ципрас призова за диалог протестиращите фермери. Земеделците, от своя страна, настояват за пълно оттегляне на...

Прочети повече

Заради масовите протести в почти всеки засегнат сектор правителството се отказа от част от плановете си. Въпреки това синдикалните организации и студентите продължават с протестите, като много от тях са доста ярости и включват намесата на полицията. Тази седмица Франция пострада от недостиг на гориво заради стачните действия на шест от осемте рафинерии в страната, а този четвъртък и петък синдикалните организации на жп служителите ще продължат с редовните си двудневни протести, които блокират транспорта във Франция.

Когато има протести в Европа, всички се тревожат. Там протестите са сериозни; има доста бой с полицията, хвърляне на коктейли "Молотов" и чупене на коли. Впрочем и Гърция си е баш в Европа по този показател. За европейските разбирания всеки протест или стачка си е като малка Френска революция. Хората са свикнали да се борят за правата си, а дори и от бизнес гледна точка действията да не изглеждат оправдани, хората знаят, че трябва да защитават дадените им привилегии. Виновни ли са гърците, че недалновидното им правителство е задлъжняло с милиарди евро, паралелно давайки социални помощи по 1500 евро, за да спечели народната любов? Виновно е правителството, казват сега гърците и протестират. Както и французите ще правят редовно тази година.

Нашите протести са мирни. Този феномен не е характерен само за България, но може да се види в Македония и Сърбия и в други посткомунистически страни. Ние, явно, толкова отвратени от насилието и толкова желаещи да се покажем демократични, забравяме, че Френската революция е била насилствена. Както и Октомврийската, впрочем... Както и всяка революция. Промени се правят, когато тези от другата страна на барикадата се стреснат, когато видят, че има отпор. А не песни.

За съжаление, в битките се правят жертви, и може би ние трябва да жертваме спокойствието си. Може би трябва да се учим от българските полицаи, които заплашиха да блокират границата миналата година. Координираните действия винаги плашат, а така се оказва натиск. Ето, френското правителство се отказа от някои от предложените законодателни промени.

Парализиран трафик и километрични опашки на българо-гръцката граница

Трафикът по границата на Гърция с България е парализиран от блокадата на пътищата, която организираха гръцките фермери в рамките на дне...

Прочети повече