Краят на една епоха: Борисов вече не говори за Станишев

Има нещо положително от края на този дебат. Първо, една скука по-малко. И второ, че БСП изглежда значително реформирана и отласната далеч от времената на Станишев/Орешарски. Щом дори Борисов не използва любимият си и банален трик, в който да е вечно невинен заради предходните, значи дори той е преценил как това нещо вече не работи. Да надвиваш отслабеното БСП години наред беше лесно. Сега обаче нещата далеч не са толкова прости. И по предварителни статистики, и по наблюдения, сблъсъкът между двете най-големи партии ни най-малко не изглежда предрешен.

Иронията: всъщност Борисов е в същата позиция, в която беше БСП на Станишев навремето. Последните 12 години са минали почти изцяло под знака на неговото управление, както онези години, в които БСП имаше водеща коалиционна роля и премиерски пост. Борисов се появи като наказателен вот, а сега към него е прицелен самият наказателен вот. Разчиташе на изтъркания номер с месианската фигура, а сега спрямо него се заканват други месиански фигури. Нищо от старите тактики не работи; а ако някой през 2013-та беше прогнозирал, че след крахът на Орешарски ще минат години и Борисов вече няма да може да ползва БСП за вечен реторичен буфер, щеше да предизвика недоумение. А и Станишев наскоро се изказва носталгично, че Борисов е държавник и двамата били помъдрели. Бяха си адски удобни в собствена политическа комбинация.

Заслугата нещата да са кантар отново е двойна - както в реформирането на левицата и стабилизирането ѝ под ръководоството на Нинова, така и превалянето на хълма в политическия живот на ГЕРБ и слизането постепенно надолу. Основно политическо правило е, че харизмата в крайна сметка винаги е застигана от фундамента, обещанията - застигани от неизпълненията, месианството - застигано от собствената му карикатура.

Автор: Георги Петров