На какво (НЕ) ни научи успехът на Мария Бакалова

Моето мнение по въпроса е, че няма как да се гордея с постижение, за което нямам никакъв личен принос. Успехът е за Мария Бакалова, нейното семейство и учители, които са я подготвили да го постигне. Но искрено се радвам за него и изпитвам уважение към нея. Причините са няколко. За да се стигне до тази номинация българката е попаднала на точното място в подходящия момент.

Смятам, че Борат 2 е откровено пропаганден филм и определено не е по моя вкус. Но истината е, че единствено такава продукция може да донесе световна популярност и награди. Някакси обаче не е адекватно разделителните линии в съвременното общество да ги прехвърляме на Мария Бакалова.

Тя се е възползвала максимално добре от шанса си. Първото условие това да се случи е да опиташ. В нейния случай е да се явиш на кастинг. Мнозина други вероятно дори не направили опит, предвид наглед нищожните шансове за пробив. Няма какво да се лъжем - много по-трудно е да стигнеш до номинация за подобно отличие когато се казваш Мария Бакалова, отколкото ако се казваш Джесика или Джейн и си израснала в САЩ. Стартът не е равен, нито очакванията и самочувствието.

Обществените нагласи се тласкат от дълг да се гордеем и да трупаме национална самоувереност заради успеха на Бакалова до отричане на постижението й. Нито едното, нито другото е добре аргументирано. Национално самочувствие се изгражда на база целенасочени и задружни усилия от обществено естество, а не на индивидуални постижения.

Патриотарщината от трапезен тип, добре описана в стихотворението на Ботев "В механата", няма да ни доведе до нищо добро. Отричането на успехите на всеки наш сънародник, които са признак на дълбоки комплекси и непоколебим нихилизъм, също са пагубни.

А най-важният урок, който можем на научим от младата Мария Бакалова е, че за да постигаш мечтите си не трябва слушаш онези, които ти казват как нещата няма да се случат, а да работиш за тях и да не спираш да вярваш. А колкото до самия филм Борат 2 - той ясно показва тенденцията в съвременното кино.  Но въпрос на вкус, казало кучето и си облизало ... знаете какво.

Автор: Тодор Беленски