Сигналът "Плиска" - да мислим, преди да се паникьосваме

Коментар на редактора

Точно това съобщение нагледно демонстрира що е то психически терор. Защото то предполага две възможности и няма начин към момента да се разбере коя е по-вероятна и коя не е.

Две полицейски коли са разположени до хотел "Плиска"

Няма видимо напрежение в района на хотел "Плиска", дори трафикът изглежда малко по-лек от обичайното за това време на деня (бел. ред. -...

Прочети повече

Вариант 1 – сигналът е достатъчно сериозен, но по стара българска традиция се мълчи с идеята, че властите ще се справят. Ако пък не се справят, ще се мисли как да се гаси пожарът постафактум т.е. – след дъжд качулка. Достатъчно е да си спомним „Чернобил”, особено по-възрастните ни читатели, за да се изясни съвсем картинката.

Вариант 2 – американците се престарават. Няма да е за пръв път, защото западните власти и особено тези в САЩ доста често работят на принципа на превенцията. С други думи – по-добре повече предпазливост, отколкото подценяване.

За съжаление е повече от абсурдно да се очаква, че ще има яснота кой от двата варианта относно информацията за „Плиска” е верният. Има твърде много липсващи парчета в пъзела – какъв е източникът на първоначалната информация, дали първо нашите служби са я узнали или американците, какво точно е казал въпросният източник пред службите, как се е изтълкувала информацията. Така обаче е при всяка възможна заплаха – затова има хора, които работят и които наричаме "специални служби". Тяхната задача е да преценяват кое е истина и кое не е, на кое да се реагира и на кое – не. Затова съществуват, затова им се плаща.

Относно случая при "Плиска" въпросът се свежда до следното – имаме ли доверие на нашите специални служби? Лично аз отговорът го знам за себе си и ще съобразя моите действия с изграденото ми през годините мнение, но не желая да натрапя моята позиция на може би много разтревожени хора от всичко случващо се, които биха действали под влияние на емоция. Затова е толкова важно да се осведомяваш, да бъдеш постоянно любопитен за ставащото около теб, да мислиш върху него, да го обсъждаш с други мислещи хора, въобще да си способен да правиш критичен анализ. В английския език има много хубава думичка относно способността да мислиш и да правиш критичен анализ - guideline. На български тя се превежда като "насока". Насока, защото в куп области и при куп ситуации вземаш твърдо и окончателно решение, което може да се окаже правилно или грешно според това колко "насоки", колко гледни точки си успял да приложиш при решението на конкретния проблем. Важно е да сме наясно, че идва моментът, в който познанието може да ти помогне много и няма кой друг да овладее това познание вместо теб. Това е суровата реалност - оцеляват най-пригодените! За сегашната ситуация на всеобща заплаха мога да кажа едно – ако ние, като медии, залагаме непременно на сензацията и поставяме под излишно напрежение службите ни по текущи оперативни дела, тогава вероятността същите тези служби да направят грешка се увеличава, най-малкото защото ще се разсейват с медиите, а не с истинската си работа. А ако службите сбъркат дори веднъж, това може да струва човешки живот!