Безпрецедентно бързото решение за национализацията на “Лукойл” постави под съмнение както компетентността на управляващото мнозинство, така и правилността на приетите текстове. На първо място заради това, че нашите управници явно са преценили, че една рафинерия може да се управлява лесно, почти като квартална бакалия.
Някои от гласуваните вече текстове направо си плачат за Конституционния съд. Например за това, че противоречат на основния закон в частта му за неприкосновеност на частната собственост. Добре, ще сложим ръка върху собствеността на руска компания, но това може да направи родният управленец и с всяка една друга - да я национализира. Как ли се чувства бизнесът - и българският, и мултинационалните, стъпили у нас?
Тоталният държавен контрол не е нищо друго, освен победил комунизъм. И по ирония на съдбата се случва с руска компания. Нека видим какво ще покаже проверката на ДАНС в офисите на "Лукойл", дошла леко изневиделица. Може пък да имаме някакво развитие, оправдаващо бързането на депутатите. Още: ДАНС влезе извънредно в рафинерията на "Лукойл" в Бургас и в офисите в София
Можеше със стратегия вместо урбулешката
Ако гласувалите за национализацията в спешен порядък имаха поне малко управленски капацитет, би трябвало отдавна да са предвидили, че американските санкции ще засегнат “Лукойл”. Да набележат стратегия как страната ни да действа в такава ситуация. И да вземат правилното решение. Защото сегашното очевидно е обратното на правилното.
Да се надяваме, че поне им е ясно, че при недостиг или криза с горивата кабинетът пада. Мнозинството отива на кино. И оттам насетне - никой не знае накъде поема страната.
Но това е само едната опасност. Другата е евентуалната продажба на “Лукойл” - операция, за която се точат поне две корпулентни фигури. Според специалисти вероятността да има такава продажба съвсем не е изключена, защото точно в сегашните мътни води може да се направи такава сделка и късметлията да вземе рафинерията на безценица.
Тогава обаче възниква въпросът дали ще я стопанисва дълго и успешно или ще я шитне скоропостижно с цел печалба. Извинявайте, но имаме всички основания да вярваме повече на второто. Още: Окончателно: Управляващите приеха набързо национализацията на активите на "Лукойл"
Чакаме ответния удар на Кремъл
Наред с тези неясноти има и нещо ясно като бял ден - ако нищо не попречи на замислената национализация, Русия ще има повод да възроптае. Как точно ще стане това и какви начини ще избере Кремъл да ни натрие носовете, можем само да предполагаме. Познавайки московския стил на поведение обаче, с голяма доза сигурност можем да прогнозираме, че отговорът ще е болезнен и ще засегне поне още едно поколение българи.
А можеше да има и друго развитие. Например, да се покани международна консултантска компания с опит в търговията с горива. Тя да подготви варианти за реакция след санкциите и да прецени как точно да се управлява рафинерията занапред. И съответно тя да носи отговорност.
Сега имаме добре познатата ни колективна безотговорност. Послушническото гласуване на бегом вече дори не ни изненадва - по-бързи са от Анджелина Джоли, при това двойно, за 30 секунди вършат "работа".
Няма и защо да се изненадваме - нещата следват вътрешната си логика. И според нея както приехме модела с магазините за хората, така ще приемем и нафтата за хората. И печалбите за хората, само че за едни други хора.
Автор: Стефан Стефанов
