Световният проблем с онкоболните деца

Немислимите суми за лечение на онко болни деца обаче са не само български проблем. Ще се изнижат столетията и някога в бъдещето изучаващите история ще попаднат на следното срамно наблюдение: единственият начин дете от епохата на милениума да се излекува от рак, е родителите му подемат кампании, да търсят помощта на Facebook, благотворителни групи, сърцати хора, специализирани страници, спонтанни акции, дарения чрез есемеси, пей пал, продажба на собствените им жилища, заеми. Да се отдадат на безкрайни и проточващи се кампании, които се подновяват при всяко завръщане на болестта, не винаги се осъществят дори докрай, и то не заради липсата на съпричастие, а понеже такива деца има много и е трудно да се помогне на всички. 

И докато всички полагаме всевъзможни усилия за спасяването на тези деца, празнуваме събирането на средства, следим с вълнение и тъга състоянието им, пропускаме да кажем най-важното: това е напълно нелепо. Идеята деца да се лекуват от онкоболни заболявания със стотици хиляди евро, е най-ужасяващият недъг на гордичкото от прогреса си съвремие. Напълно съм наясно с неуредиците в здравната система в България, но има и нещо отвъд нея. И то, нито повече, ни по-малко, води просто към глобалния капитализъм. Колкото и добре да е прието, че той е "най-добрият от всички възможни светове", има нещо особено гнусно в липсата на общ, ако не световен, поне европейски проект, който веднъж завинаги да направи единственото човешко нещо, което може да се направи с тези деца: лечението им да бъде моментално, безплатно, с добре изградени структури от болници, самолетни връзки, занимаващи се единствено с това. Америка и Китай влизат в търговски войни за трилиони, 26 души имат колкото половината човечество, Сирия воюва, защото в Сирия се продава оръжие за милиарди, изчисляват се загубите на Huawei, приходите от атомни централи, сценариите около паунда след Brexit, балоните на пазара на имоти, дали рекламките в Youtube да бъдат от по 5 или 6 секунди и как това би повлияло на пазара, имайки предвид поведението на потребителя и възможно ли да се отпусне още 1 секунда или не: всичко, което се монетизира добре, е нещо, за което се мисли добре. Но тъй като онкоболните деца са далеч от движещите сили на икономиката, са оставени просто на стари и тук-там работещи човешки жестове, на "човешкото сърце", на "добротата", на това "да се молим на Бог". Това е голям срам, но за него не се мисли толкова, колкото за черния петък. Там човешкото сърце изпомпва повече икономическа кръв. 

Автор: Райко Байчев