Телефонните измами – пример за глупостта ни и тази на държавата

Коментар на редактора

Над десет опита за телефонни измами за половин час в Шуменско

Над десет са опитите за телефонни измами в Шуменско, като сигналите от потенциалните жертви са получени в рамките на половин час днес с...

Прочети повече

Интересното в цялата история е, че един от инспекторите, които коментираха темата – Стефан Попов от Главна дирекция „Национална полиция“, съобщи следната статистика: От всички регистрирани в МВР телефонни измами, само 10% стигат до съда. От тези 10% само в половината случаи се стига до присъда.

Няма как това да не ми напомни за пустата съдебна реформа и тоновете словоблудство, които се изляха покрай нея – как било по-важно бързо да се отсъжда, а не кой отсъжда. Статистиката само за телефонните измами показва, че далеч по-наложителна е реформата в МВР. А там ниКОЙ, ама ниКОЙ не обелва и дума! Защото за да отсъди един съд както трябва, са необходими доказателства. А доказателствата не ги събира съдът – събират ги полицаите и следователите. Така че въпросът е какво точно събират, колко акъл имат и колко морал, след като епидемията от телефонни измами изобщо не стихва?

Спомням си, че нашенски тарикати бяха пробвали да развият „бизнеса“ и в Гърция, само че неуспешно. Защо ли – няма нужда да влизам в особени подробности, достатъчни са две. Първата – жертвата моментално споделила на съседите си и те се усетили какво става. Втората – полицията се задействала моментално. В действие – общество плюс държава, т.е. незаменима комбинация. В България обаче всеки се е свил в черупката си. Затова си стоим в състояние „Ало, ало“, а отсреща е само „Биииип“ ...