Убийството на кучето Мая, котето Феликс и другите им събратя по съдба безспорно е трагично събитие, заслужаващо цялото ни възмущение, на което сме способни. Едва ли има друга по-силна обществена реакция на обединение, освен в случаите когато стане въпрос за пострадало или убито животно. Беззащитно създание, четири лапи, мека козинка, тъжни очи – кого не трогва тази гледка, кой може да не остане съпричастен към съществото, на което е причинена болка, което то по никакъв начин не е заслужило? Толкова удобна сцена за проява на съчувствие.
Справедливост за котето Феликс: Гневни жители на кв. "Изток" срещу поредната жестокост над животно
Удобството на възмущението
Забелязали ли сте обаче, че при новина за убийство на жена или насилие над жена, бежанец, чужденец или друг представител на малцинствена група, съставена от хора, реакцията не е толкова еднозначна и дори е поляризирана? Защото тук вече става сложно – на Пешо жена му го е зарязала и за него всички жени са ку.ви, украинците да си стоят в Украйна и да мрат на фронта, а манг...те – знаем и репертоара за тях. В тези случаи става сложно. Тригерите са активирани и са необходими много повече усилия за безпристрастност и всяко едно от тях обезсърчава човечността и съчувствието. Става трудно и неудобно.
Още: Помните ли серийните убийци на животни от Перник: Скоро ще има възмездие за тях
Възмущението, което можеше да бъде предотвратено
Кучето Мая от "Разсадника", както кучето Тара от "Западен парк", Кольо от "Люлин", Шаро от "Модерно предградие" години наред са се ползвали и се ползват от любовта и грижата на шепа хора в жилищния блок, който те от благодарност охраняват. Но колкото и да са хранени и поени, обезпаразитявани, галени те са лишени от най-важното – покривът над главата им. От десетките апартаменти на този или онзи блок нито един човек не е отворил вратата си за тези животни (14 години никой не е отворил вратата си за Мая). Тези, които все пак са го направили често гледат повече от едно бездомно животно – щастливият опашатко, имал късмета да е преди поредното изхвърлено куче на улицата, за което тя остава единственият подслон. В този процес на нещастия своята роля имат и институциите, отговорни за развъждането, кастрирането, наблюдението и предотвратяването на изхвърлянето на животни в населените места и/или настаняването им в приюти и последващото им осиновяване. Своята роля имат и гражданите, които да следят за работата на отговорните институции и да подават сигнали при нередност. Но шепа хора се занимават със спасяването на бездомни животни, търсенето на дом и осиновители, които често се намират в държави, където заради установените правила бездомни животни няма.
Животните над всичко
Страданието им не е невидимо: Повече от 100 хил. души казват "НЕ" на клетките за телета пред НС
Аз съм човек, който действително вярва, че няма по-невинно същество от животното, било то домашно, диво, опитомено, улично. Животните са на тази Земя много преди човека. Преди човекът да прецени кое от тях заслужава да живее, колко да живее, дали да бъде изядено или гледано в сатенени чаршафи. Цял живот живея с животни, свидетел съм на тяхната безпрекословна вярност, усет и проява на съпричастност не само, когато им мирише на кюфтета. Но, скъпи хора, определили във времето начина на живот на себеподобните и животните, преди така удобното възмущение при една категорична и толкова лесна за реакция ситуация, има множество сложни, в които трябва да се направи избор. И когато при този избор е проявена безпределната човещина на съчувствието, изпреварила и недопуснала трагичната ситуация, последната може да бъде избегната. Иначе е много лесно да се възмущаваме.
* Благодарност на хората, които през годините са се грижили за Мая и тя се е чувствала обичана. Нейната история може би ще доведе до промяната, която повече няма да допусне да бъде повторена.
Още: История на жестокостта: Как измъчването на животни предшества убийството на хора (ВИДЕО, 18+)
Автор: Евгения Чаушева
Снимки: iStock
