"Човечността се определя не по начина, по който се отнасяме към хората, а по начина, по който се отнасяме към животните". Думите са на Чарлз Майкъл "Чък" Паланюк, американски трансгресивен писател и журналист, автор на "Боен клуб". 2025 г. ще се запомни с фрапиращи случаи на проява на жестоко отношение и насилие към животни. Обществото ни беше потресено от разкритията на жестокостта към беззащитни животни от страна на Габриела Сашова и Красимир Георгиев. Преди дни граждани се обединиха за установяване на истината около смъртта на котето Феликс (твърди се, че е убито от ученик), а сега страната е разтърсена от жестоката смърт на кучето Мая, умишлено прегазена от лекар.
Не само към животни
За съдебните психиатри не е тайна, че увлечението по смъртта и жестокостта към животните е почти предсказуем знак в живота на хора, станали по-късно серийни убийци.
В памет на Мая или за удобството на възмущението
Предадени на съд и ефективни наказания: Работи ли системата срещу насилието на животни у нас?
"Убийци като този много често започват с убийство и измъчване на животни като деца", алармира психиатърът Робърт К. Реслер в коментар за серийния убиец Джефри Дамър. Реслер разработва профили на серийни убийци, докато е бил агент в отдела за поведенчески науки на Федералното бюро за разследване.
Джон Дъглас, експерт по поведението на серийни убийци от ФБР, вдъхновил героя в "Мълчанието на агнетата" напомня, че "палежът и жестокостта към животните са два от трите показателя, че едно дете може да стане сериен убиец". Става въпрос за т.нар. Триада на Макдоналд - тя представлява набор от три поведенчески характеристики – зоосадизъм, пиромания и енуреза, които Джон Макдоналд формулира в статията си от 1963 г. "Заплахата за убийство". Авторът свързва тези характеристики с предразположеност към извършване на особено брутални престъпления. В проучването си Макдоналд изследва 100 пациенти, които са заплашвали с убийство (двама от които по-късно са изпълнили заплахите си); от тях 48 са имали психопатология. Той установява, че като деца много пациенти със садистични наклонности редовно са измъчвали животни, палели са пожари и страдали от енуреза след 5-годишна възраст. По-късни проучвания не откриват пряка статистическа връзка между тази триада и насилствените престъпления, но много серийни убийци са проявили признаци на това поведение. Жестокостта към животните е най-изследваният от трите фактора. Жестокостта към животните е начин за освобождаване от отчаянието и гнева.
Единодушно: До 10 години затвор за тормоз и убийство на животно в Гърция
Бъдещите серийни убийци, неспособни да си отмъстят на онези, които са ги унижили, атакуват невинните и беззащитните. Изследвания на Райт и Хенсли показват, че те обикновено по-късно убиват хора по същия начин, по който са убивали животни като деца (Wright, J., & Hensley, C. From animal cruelty to serial murder: Applying the graduation hypothesis (англ.) // International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology[англ.] : journal. — 2003. — No. 47. — P. 71—88.)
Адвокатът на обвинената за убийства на животни Габриела отказа да я защитава
История на жестокостта
Може би най-голямото изкривяване на отношенията между хората и животните е актът на умишлена жестокост към животните. Жестокостта към животните за първи път предизвиква обществена загриженост и законодателни действия в Северна Америка и Европа в началото на 18-ти и по-специално през 19-ти век (Carson, 1972). Въпреки че Библията, древногръцките и някои ранни църковни писания споменават за доброта към животните, населението като цяло остава сравнително незаинтересовано от този въпрос до ранната християнска епоха (Thomas, 1983). Сериозна загриженост относно болката и страданието, които животните могат да изпитват, възниква с появата на домашните любимци през 16-ти и 17-ти век. Домашният любимец, като вид „хуманизирано“ животно, се отличава с три характеристики: тези животни са били допускани в дома, давани са им лични имена и никога не са били изяждани (Levi-Strauss, 1966).
Около тялото му имало въжета: Куче се удави в морето
Мъж застреля гларус и го хвърли в контейнера
Появата на феномена „домашни любимци“ оказа дълбоко влияние върху възприятието за жестокостта към животните и допринася за нарастващата загриженост относно това явление. Както отбелязва Томас: "Това допринесе за оптимистичните възгледи [на хората] относно интелигентността на животните; ... насърчи идеята, че животните може да имат характер и индивидуалност; и [най-вече] осигури психологическа основа за убеждението, че поне някои животни имат право на морално отношение" (Thomas, 1983). Друг фактор е съчувствието към потиснатите и експлоатираните, което възниква заедно със социалните проблеми, съпътстващи бързата урбанизация и индустриализация през 18-ти и 19-ти век (Carson, 1972). Особено внимание и тревога предизвиква отношението към животните, децата и жените, които често стават жертви на деперсонализацията, объркването и пренаселеността, царящи в новите градски индустриални центрове.
В защита на животните: Протести в над 20 български града (ВИДЕО)
Литература и медии
Още тогава се предполага, че извършената жестокост към животните би брутализирала извършителя и би увеличила вероятността от подобно поведение към хората. Най-известната илюстрация на тази гледна точка е в „Четирите етапа на жестокостта“ (1750-1751) на Хогарт, в която главният герой измъчва животни като дете, след това бие осакатен кон като млад мъж и накрая убива жена (ten Bensel, 1983). Мнозина смятат, че има връзка между жестокостта към животните и жестокото поведение и с времето медиите започват да отразяват тази зависимост. Статия във Washington Star, 1977 споменава, че серийният убиец от Ню Йорк "Синът на Сам" е мразел кучета и е убил няколко животни, живеещи в района.
Насилникът на животни от Перник се връща в ареста
Масов убиец в Калифорния е извършил жестокост както срещу котки, така и срещу кучета (Los Angeles Times, 1973). Друга вестникарска статия (Washington Post, 1979) съобщава за масов убиец, който като дете е потапял котки в контейнери с киселина от батерии. Алберт Де Салво, скандалният Бостънски удушвач, е залавял кучета и котки, поставял ги е в оранжеви кутии и е изстрелвал стрели в кутиите (Fucini, 1978). Вестник Lowell Sun през 1982 описва млад мъж, който наскоро призна, че е „убивал за забавление“, като е наливал амоняк в аквариуми, за да гледа как костенурките побеляват, и е измъчвал животни в младостта си.
Още: Министърът на правосъдието: Прокуратурата разследва случая с прегазеното куче в София
Проучване
Едно от първите мащабни проучвания по темата е извършено през 2005 г. от Стивън Р. Келерт и Алън Р. Фелтхаус в статията им "Childhood Cruelty Toward Animals Among Criminals and Noncriminals," Human Relations 38 (1985): 1113-29.
Резултатите от него показват, че общо 152 участници съобщават за 373 акта на умишлено нараняване, насилие или жестокост към животни. Повечето участници, 60%, съобщават за поне един случай на жестокост към животни, извършили като деца. 41% съобщават за 1-2 случая, 11,2% признават за 3-4 случая на жестокост към животни и приблизително 8% съобщават за поне 5 или повече случая на жестокост към животни като деца.
Как МВР ще стигне до поръчителите на убийства на животни? Министърът с отговори
Повечето от специфичните действия се случват доста рядко и често представляват това, което мнозина считат за относително незначителна жестокост към животните. Откъсване на крила на бръмбари, например, се случва при приблизително една трета от участниците, действие, което често не се счита за показателно за жестокост поради преобладаващите вярвания относно разумността на безгръбначните (Kellert, 1983a, b). 25% от агресивните нарушители съобщават за пет или повече случая на жестокост към животни, в сравнение с по-малко от 6% от умерено агресивните или неагресивните нарушители и без такива инциденти сред ненарушителите.
Психично разстройство
Още: Справедливост за котето Феликс: Гневни жители на кв. "Изток" срещу поредната жестокост над животно
Жестокостта към животните не е просто индикатор за покварената личност на извършителя, тя е симптом на дълбоко психично разстройство. Изследвания в психологията и криминологията показват, че хората, които извършват актове на жестокост към животни, не спират дотук. Голяма част от тях насочват агресивността си и към хора. Много от тях се обръщат към хора. „Убийствата... много често започват с убиване и измъчване на животни от детството“, казва Робърт К. Реслер, който е разработил профил на типични серийни убийци за Федералното бюро за разследване (ФБР). Проучванията показват, че тези, които са малтретирали животни от детството си, се считат за по-жестоки и агресивни престъпници. Друго изследване сред психиатрични пациенти, които многократно са измъчвали кучета и котки, е установило, че всички те имат високи нива на агресия и към хората.
Адвокат за жестокото убийство на куче в Тетевен: Вече има ефективни присъди за такива престъпления
Полицейски изследвания в Австралия показват, че „100% от сексуалните престъпници имат история на жестокост към животните“. Като цяло за изследователите участието в актове на жестокост към животни е един вид „червен флаг“, неразделна част от характера на убийците и изнасилвачите. Според Робърт Реслър „има деца, които никога не са разбирали, че изваждането на очите на кученцето е грешно.“
Психологически механизми
Според експертите няколко са механизмите, които стоят в основата на жестокостта към слабите.
Проекция - хората пренасят негативните си чувства и емоции върху животни, които не са в състояние да се борят или нямат начин да избягат. Това е психологически защитен механизъм, при който човек екстернализира вътрешните си конфликти – в този случай върху животните. Хората виждат в тях негативни черти, които не приемат у себе си, като например уязвимост или безпомощност. Това дразни човека и провокира агресия. В крайна сметка, те изливат цялата си натрупана ярост върху животното.
Още: "Развъдник на ужаса в Испания": Властите откриха трупове на над 250 животни (ВИДЕО)
Компенсация - хората проявяват жестокост към животните, за да прикрият вътрешни конфликти и проблеми, които не могат или не искат да разрешат.
Привързаност - човешката жестокост може да бъде свързана с нарушаване на привързаността. Човек може да няма опит в топли и близки отношения с другите, което води до липса на емпатия и състрадание към други живи същества.
Нестабилно самочувствие - някои стабилизират самочувствието си, като се издигат над по-слабите и по-уязвимите. Тези, които се стремят да измъчват и контролират другите, принуждавайки ги да влязат в ролята на роби, самите те някога са били подложени на тирания и унижение.
Французойка изхвърли котката на приятеля си през прозореца
Възпитание и среда
Още: Страданието им не е невидимо: Повече от 100 хил. души казват "НЕ" на клетките за телета пред НС
Възпитанието и средата, в които израства детето също могат да повлияят на появата на жестокостта. Ако детето израства в семейство, където жестокостта и насилието са норма, то може да възприеме тези модели на поведение и да ги увековечи през целия си живот. Това ужасяващо чувство може да бъде резултат и от негативни житейски преживявания, водещи до горчивина и общо недоверие към света. Семейните истории на много от участниците в изследването на Стивън Р. Келерт и Алън Р. Фелтхаус показват, че домашното насилие в семействата на агресивни нарушители, които са били жестоки към животните, е приемало различни форми, а насилието от страна на бащата и алкохолизмът са били особено разпространени. Освен това, три четвърти от всички агресивни нарушители са съобщили за прекомерно и многократно насилие като деца. Около една трета от неагресивните нарушители с история на значително домашно насилие са оценени като гранично агресивни индивиди, а 75% от всички ненарушители, които са преживели родителско насилие, също са съобщили за случаи на жестокост към животни.
Някой го е отровил: Откриха мъртъв египетски лешояд в Родопите (СНИМКА)
Родителският алкохолизъм, особено бащиният алкохолизъм, е значително по-разпространен сред насилствените лица. 73% от насилниците съобщават за алкохолизъм и/или злоупотреба с наркотици от страна на своите родители или настойници, в сравнение с 20% от ненасилствените нарушители и 10% от ненасилствените. Не е изненадващо, че е наблюдавана силна връзка между злоупотребата с вещества и домашното насилие и жестокост. Приблизително половината от насилниците, в сравнение с 12% от ненасилствените нарушители и 7% от ненасилствените, съобщават за алкохолизъм и значително домашно насилие през детството си.
Оставиха в ареста Красимир Георгиев, обвинен за малтретиране и убийства на животни
Снимки: iStock
