Весел парламент - и носталгия към служебното правителство
Големият въпрос обаче е друг; и той е дали новият парламент и съответно предложения от него кабинет ще успее да се доближи поне малко до свършеното от служебното правителство. Ще може ли да назначи онази трудно срещана комбинация между експертност и харизма, която притежават Кирил Петков и Атанас Пеканов, или ще остане на ниво "Джипко Бибипков", докато самият Джипко бибипка пресконференции, в които се разплаща на враговете с подобни лафове, а до него фалцетно припяват "Мадуро, Мадуро" репресирани колеги-страдалци. Да не говорим, че вече силно се усеща една голяма липса - Цвета Караянчева няма да озарява парламентарната трибуна и няма да дава поводи за размисъл върху човешката природа, както и за свързаното с този размисъл уморено разтриване на слепоочията след всяко изказване.
Но да се върнем към служебния кабинет. Бяха достатъчни само няколко месеца, за да се уверим, че в крайна сметка нито времето, нито текущата политическа ситуация, са проблем, ако има някаква воля за действие и качествен политически ресурс, който да го осъществи. Ако сравните например икономическата програма на Николай Василев с отговорите, които му дадоха Асен Василев и Кирил Петков, ще забележите, че разликата в класата е достатъчно голяма, за да изпитаме не въодушевление към новия парламент, а съжаление, че служебното правителство скоро ще спре работа. Беше наистина едновременно смешно и едновременно зловещо да се чуват коментари, че "служебното правителство няма такава задача, каквато са си поставили" и трябва най-служебно и тихо да организира изборите и да си ходи. В това отношение може да се ориентирате по много прост маркер - онези, срещу които най-съсредоточено говори Борисов са и онези, които имат най-голям потенциал да управляват. А дори в изборния ден бившият премиер отдели много по-малко внимание на партиите на протеста и бе истински фрустриран от "комунистите", които го гонят. Въобще следете кои са "комунистите" и повечето неща ще ви станат ясни.
Продължава да стои въпросът какво би станало в бъдеще, ако водещите фигури от служебния кабинет се озоват в концентрирана около тях партия. В случай, че сегашният парламент не намери начин да ги постави във властта, именно те биха имали най-големия потенциал за онова, което ДПС смешно нарича "рестарт на държавността", ГЕРБ смешно нарича "Ред в хаоса", а ние сериозно наричаме - защо не - край на прехода. Този край би могъл да се случи само ако въпросните три месеца, в които хора като Кирил Петков бяха начело на държавата, се разтеглят в години. Това, колкото и човек да трябва да е внимателен с оптимизма, щом става дума за българска политика, изглежда не толкова невъзможно.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АКТУАЛНО:
"Никога повече мазно кафе": Как сглобката може да се сборичка за общо въодушевление
Синодът има уникален шанс да спечели доверието ни
Автогол! Костадинов даде начален тласък на следващата проруска партия
Тихата смърт на гражданското общество. И неговия отвъден живот
Ако случаят с Нотариуса бъде заметен, това е краят на всички илюзии
Червени линии и "общности": Как да ротираме и шикалкавим успешно
Преговорите за кабинет: Канят ме, мамо, на тежка сватба
Редактор:
Райко Байчев
Етикети: служебен кабинет 46 Народно събрание