Август месец е, мъртвилото настъпи. Това, в което да се правят малко равносметки, но мързеливи. Една такава касае какво свърши дотук като управленец Румен Радев - не за друго, ами защото от "Прогресивна България" доста се постараха преди време по телевизионните студиа да наблягат за прословутите 100 дни.
Да, сигурно е голяма изненада точно в нашата медия да има материал с такова заглавие. За някои е изненада - тези, които не са запознати кои сме ние. Но за дългогодишните ни читатели няма да е - обективността все още ни е важна.
Румен Радев, министрите и депутатите му има много за какво да бъдат критикувани. И то с много основания. За безумно недомислени все още идеи относно децата ни и тяхното развитие в детските градини и училищата. За смешния ветропоказател, в който се превърна България във външната политика - точно когато се определя бъдещето на света. За бюджета - дефицит от 5,7%, но на полугодието сме на 1,9%. Чудя се, дали и в края на годината изведнъж "геройски" Радев и компания ще спестят натрупването на 2-2,5% и ще наметнат плаща на Спасителя? Не е учудващо това с 5,7% и 1,9% - спомнете си само числата, които финансовият министър Гълъб Донев извади за вече приетия бюджет и какво се появи като числа в официалния проект:
- Функционалната неграмотност е жива и пише закони: Детето ви боледува? Глоба!
- В Париж, но с поглед към Москва: Когато нямаш куража да си предател докрай
- Бюджет като мед: По брадата ни тече, в устата ни не влезе
- Ако не ви харесват ценностите ни, имаме и други: Борбата с олигархията на майките, училищата, пенсионерите и магазините
С Изборния кодекс обаче Радевото управление се справи добре. Връщането на машинното гласуване както беше е правилното решение. Най-лесният и видим лакмус да знаете, че е така, е как при дебатите в пленарна зала Цвета Караянчева обясни следното - машинен инженер е, по думите ѝ, обаче: "Аз например винаги съм гласувала с хартиена бюлетина и никога няма да гласувам на машина". Или как бившият шеф на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов обикаля по което му трябва да запълва дупки предаване в българския телевизионен ефир и горчиво ридае за хартиените бюлетини - имало хора, които така щели да бъдат лишени от права.
Един въпрос само - кой ще се разплаче, че Цвета Караянчева няма да гласува на машина? Няма да съм аз. И също ще съм честен в друго - няма да се разплача и, че хора, които не могат 3-4 пъти да прочетат какво пише на български език на достатъчно големия екран на машината, също няма да се справят. Защото вече години и години ми се плаче как по секции из цяла България се вършат свинщини - дали ще се карат цели автобуси с отбелязващи "правилната" опция пешки, дали като се брои хартийката някой ще си измисля крайния резултат, а не да впише реално преброеното, дали някоя друга "иновацийка" ...
Пасивният образователен ценз, който представлява машината, е абсолютно необходимо условие за съзнателен вот. Машината брои и така, както е програмирана. Вече чувам пак крясъци за "Венецуела" - и отговорът ми е: А каква е разликата с това автобуси, бусове, бусчета и секционни избирателни секции да бъдат "програмирани" от разни политически ИТ-та, чиято единствена добавена стойност е, че август месец отиват на море и ни се махат от главата? Впечатленията и усещането ми са, че машините са по-честни. Доста по-честни. Много даже.
Вашите впечатления какви са?
ОЩЕ: Депутатите върнаха изцяло машинното гласуване и премахнаха район "Чужбина"
Автор: Ивайло Ачев
