Заради Кирилов ГЕРБ да назначи министър на статусите

- Дай пък да видим какво ще стане ако напиша един статус. 

Оттук насетне е видимо следното: в новия основен закон може да се впише разкриването на министерство на статусите. В него трябва да работят опитни редактори, към които всяка публикация на министрите на ГЕРБ да бъде препращана. Пазачи на входа на социалните мрежи, назначени, за да спестяват куп главоболия, професионалисти. Преди на властта й бе лесно: всеки министър можеше да се изложи по време на пресконференция, в сутрешен блок, в ограничени часови пояси. Социалните мрежи обаче им дадоха възможност да бъдат проактивни в глупостта си, да я изваждат на показ, когато те преценят и поискат. Може ли въобще да има по-рискова ситуация за едно управление? Преди премиерът знаеш например, че министерството има пресконференция в 16.00 часа и поне до 16.00 може да си спокоен, че всичко ще бъде наред. Сега е друго: ставаш сутринта и просто прочиташ безумния статус, моментално прихванат, разшерван, осмян, иронизиран. Вече е късно: до 16:00 часа ще е обиколило всички възможни стени и то без услугата на журналисти.  

В министерството на статусите ще работят неуморно: хиляди заявки за всякакви глупащини, които са си седяли на мирно и тихо в главата на авторите им толкова години наред, необезпояващи никого извън тесния семеен и приятелски кръг. Сега обаче става страшно: валят предложения протестиращите да бъдат наречени "безумно красива сган" и редакторите в министерството се задъхват от подобна агресия. Чакайте, г-н министър, кажете го малко по-добре - примерно "убедените в красотата и правдивостта на протестите си хора, които не разбират, че така подлагат под въпрос стабилността на държавата". Но г-н министърът не ще и да знае подобна фина намеса - безумно красива сган и толкова. Късно е вече. Страната се състои от апатични мнозинства и бдителни тулупи - току-виж бдителните тулупи запалили апатичните мнозинства, прихващайки всеки такъв статус, и засилили вторите към избори. Пак неприятности. 

Но на кого ни оставя Кирилов? Беше добре замислен - публиката се нуждаеше от нов словесен титан след оставката на Цветанов и когато той дойде, всички си отдъхнаха - ето нов талант и нови поводи за забавление. В това отношение има една арка на мисълта - тя започваше от Лъчезар Иванов, преминаваше през Цветанов и стигаше до Кирилов. Възможно ли е от нея насетне да има интелектуален растеж? Човек се колебае: хем му се струва невъзможно, но и след Цветанов ни се струваше, че няма как, а се намери вариант. Това, по свой начин, е безумно красиво.

Автор: Райко Байчев