Днес и утре египетските граждани гласуват за новата си конституция. А главнокомандващият на армията генерал Абдел Фатах ал Сиси бързо и безцеремонно обяви този референдум за вот на доверие – към неговата личност, но също така и към курса на правителството му.
Изявлението, което даде Ал Сиси в края на миналата седмица, успя да убеди и малкото останали хора, които се съмняваха в това, че той се стреми именно към президентския пост: „Ще се кандидатирам, когато народът поиска това и когато армията ми даде мандат”, каза той. Никога преди това 59-годишният генерал не е изразявал толкова ясно амбициите си за най-високата публична длъжност. „Не ме посрамвайте пред света. Ако искате свобода и стабилност, тогава трябва да имате вяра в Аллах, армията и полицията”, изтъкна Ал Сиси.
От седмици по фасадите на къщите и уличните стълбове в цялата страна висят плакати, които приканват да се гласува на референдума. За разлика от ситуацията от преди една година, когато десетки хиляди граждани се мобилизираха заради проекта за конституция на ислямисткия президент Мохамед Мурси, сега в публичното пространство така и не успяват да се извисят гласовете на противниците на новия документ. Миналата седмица властите откъснаха от стените негативните плакати на партията „Силен Египет”. В същото време активисти, които разпространяваха листовки срещу новата конституция, бяха арестувани. Несъгласието в Държавата на Ал Сиси е нежелателно.
Какво предвижда конституцията? Институциите на стария режим на Хосни Мубарак ще бъдат засилени и преди всичко военното ръководство ще успее да запази своите привилегии спрямо политическото влияние. А за следващите най-малко осем години ще бъде необходимо Военният съвет да одобрява назначаването на министър на отбраната.
Освен това, с конституцията въоръжените сили ще защитят правото си да провеждат военни дела срещу цивилни граждани. В споменатото от Ал Сиси през уикенда триединство (Аллах, армия и полиция) всъщност липсва само съдебната система. В бъдеще Висшият съдебен съвет ще бъде този, който ще отговаря за избирането на главен прокурор без намеса от политическите кръгове.
Ислямистките партии пък, напротив, ще трябва да направят компромиси: партиите на „религиозна основа” ще бъдат забранени, а спорният чл. 219 от Конституцията на Мурси, който засилваше ролята на шериата, е напълно премахнат. Антиислямисткият консенсус беше единственият идеологически кламер, който обединяваше всички петдесет членове на подбрания Конституционен комитет, а дори и представителят на салафитската партия „Ан Нур” не изрази някаква значителна опозиция.
В момента за Ал Сиси референдумът е по-скоро начин за легитимиране на управлението му, отколкото за установяване на върховенство на закона. Затова генералът се нуждае от всеки глас. За да не бъде отчужден изцяло ислямисткият лагер след кампанията на армията и полицията срещу „Мюсюлманското братство”, ръководството на „Ан Нур” трябваше да получи гаранции, че ще продължи да съществува.
Frankfurter Allgemeine Zeitung
