Латиноамериканските демокрации са в криза

За да бъде нормализирана ситуацията във Венецуела не трябва непременно да бъде постигнат консенсус между двете спорещи страни. Но при всички положения е необходим диалог. В тази връзка е малко вероятно на политическата конфронтация, която разтърсва южноамериканската страна, да бъде сложена точка в близко време, пише агенция Фокус.

Учредителното събрание във Венецуела уволни главния прокурор

Главният прокурор на Венецуела Луиса Ортега Диас беше уволнена от върховния съд. Решението беше обявено на първото заседание на учредит...

Прочети повече

Правителството на президента Николас Мадуро даде да се разбере, че не се интересува от преговори с опозицията. Ескалацията на напрежението обаче си струва - подобно на всички авторитарни режими, и този в Каракас се нуждае от врагове, за да мобилизира поддръжниците си. Практически това вече е постигнато и точно това е причината, поради която Мадуро и Социалистическата партия сега се намират на прага на установяването на диктатура.

Венецуелската трагедия обаче се корени в това, че дори и опозицията не носи надежди на изстрадалите граждани. Лидерите ѝ са част от стария политически елит в страната, който я разграбваше в периода до 1999 г. Слабостта на опозицията се подсилва и от нейното разединение - съгласие има само в желанието за провеждане на нови избори. Такива обаче едва ли ще бъдат проведени, докато Мадуро остава на власт - като се вземе предвид фактът, че военните са зад гърба му, ситуацията в страната тепърва ще се изостря. Поради тази причина мнозина венецуелци търсят спокоен и сигурен живот в съседни държави като Бразилия и Колумбия. Но и те са заплашени от ескалация на напрежението.

Въпреки че Венецуела е най-ярък пример за отслабването на демокрацията в Южна Америка, Бразилия, най-гъсто населената страна в региона, също се намира в дълбока политическа криза. След инициирането на разследване на корупционния скандал с участието на държавната петролна компания Petrobras през 2014 г., бразилците откриха, че почти целия им политически и икономически елит е корумпиран.

Както във Венецуела, краят на политическата криза в Бразилия се очаква през 2018 г., когато ще бъдат проведени избори.

Великобритания: Венецуела е на "ръба на катастрофата"

Британският външен министър Борис Джонсън предупреди, че Венецуела се намира „на ръба на катастрофата” след кървавия вот, к...

Прочети повече

Друг паралел е, че икономическият спад и в двата случая е предизвикан от поевтиняването на цените на петрола. Ирония на съдбата е, че правителствата на левите във Венецуела и Бразилия обвързаха своите модели на развитие с износа на суровини. Историята обаче вече е показвала многократно, че този път води до задънена улица.

Друга страна в Южна Америка, която преминава през критичен период на развитие, е Колумбия. За разлика от Бразилия, тя се влияе в много по-голяма степен от икономическите бежанци от Венецуела, които пазаруват на територията ѝ или бягат от неблагоприятните условия в страната си. Въпреки че в Колумбия не съществува остра национална криза, мирният процес с партизаните от ФАРК създава нови проблеми. Оказва се, че колумбийското правителство на президента Хуан Мануел Сантос има контрол в големите градове на страната, но в страната такъв почти отсъства. Все още доминират несправедливите условия, които някога доведоха до появата на ФАРК.

В този контекст може да се тълкува и рекордната реколта на кока. Районите, в които се отглежда растението, използвано за производството на кокаин, се е удвоил в периода между 2013 г. и 2016 г. Въпреки че мирното споразумение предвижда унищожението на кока полетата, държавата не е направила нищо, за да даде на земеделските производители стимули за тази трансформация. Предвидена е поземлена реформа, но тя е възпрепятствана от старата олигархия.