Японска пропаганда в полза на Русия с усуквания за "справедливостта"

Войната в Израел: Удар срещу Украйна

Новият близкоизточен конфликт дойде като изненада за администрацията на Зеленски в Украйна. Докато Украйна отчаяно се опитва да се противопостави на тази неблагоприятна за нея тенденция, войната в Ивицата Газа избухна в неподходящ за Киев момент.

След като Израел беше атакуван от "Хамас", Зеленски веднага предложи да посети Тел Авив. Той изглежда считаше, че може да сподели позицията на Израел за упражняване на правото на самозащита като атакувана страна и че това също ще даде на Киев още една възможност да демонстрира солидарност със САЩ, които подкрепят Израел. Това предложение обаче беше отхвърлено от израелската страна. Израел, за когото сегашната ситуация всъщност е въпрос за оцеляването на нацията, не изигра поддържаща роля в подкрепа на Украйна първоначално - чак впоследствие реагира и обяви, че няма против украинският президент да дойде за солидарност, което така и не се е случило досега: Визитата на Зеленски в Израел пак пропадна - този път заради теч на информация. И тъй като Зеленски действаше по този начин, много страни по света естествено предположиха, че Украйна е застанала на страната на Израел, което веднага беше критикувано от доста страни.

Тук говорим преди всичко за позициите как да се решат двата конфликта. Въпреки че подчертава позицията си относно съпротивата на Израел срещу атаките на "Хамас", Зеленски отказва примирие в Украйна, докато не ѝ бъде върната цялата територия. А израелският премиер Нетаняху каза, че няма да се съгласи на прекратяване на огъня, докато "Хамас" не бъде напълно унищожен.

В първия случай Западът твърди, че неговата традиционна ценност за "справедливостта" има предимство пред човешкия живот и вариантът за незабавно прекратяване на огъня в Украйна все още не получава абсолютна подкрепа. По отношение на израелско-палестинския конфликт, преобладаващото мнение по света е, че човешкият живот е най-ценен, и призивите за незабавно прекратяване на огъня са широко разпространени.

Русия и "Хамас" са зло

В руско-украинския конфликт САЩ не призовават Украйна да прекрати огъня. Причината за това е, че ако в сегашната ситуация беше постигнато прекратяване на огъня, тогава Русия "няма да напусне окупираните територии и това ще е нейна победа".

САЩ прилагат същата логика към конфликта между Израел и "Хамас", като твърдят, че прекратяването на огъня би било от полза само за "Хамас" и може да остави сигурността на Израел без гаранции, след като боевете спрат. Ако вземем само тази точка и я опростим, излиза, че САЩ сравняват Русия с "Хамас", а Украйна с Израел. В същото време те преценяват коя страна първа е поела настъпателната инициатива в конфликта.

Сега, когато става въпрос за "правилата на движение" в международната политика, стандартът за определяне на "доброто" и "злото" за Запада е кой е направил първия агресивен ход в даден момент. Това обаче напълно игнорира историческия фон и контекста на конкретен конфликт. С други думи, това е начин на мислене, който комбинира определението за справедливост с аспекта на "удобство".

Този вид мислене апелира към едно примитивно чувство за справедливост: "Виновен е този, който пръв е започнал". Поради тази причина по отношение на руско-украинския конфликт на Запад мнозина са склонни да вярват, че "Русия е зло".

Що се отнася до конфликта между Израел и "Хамас", западните държави по подобен начин твърдят, че ако "Хамас" е ударил първи, тогава "Хамас" е зло" и че контраатаката на Израел трябва да се признае като упражняване на правото му на самоотбрана. Въпреки това международната общност все повече критикува непропорционалните атаки на Израел срещу Ивицата Газа "в името на упражняването на правото му на самоотбрана".

Защо тогава Израел е под нарастващ натиск?

Има две основни причини за това. Първата е, че все повече хора по света гледат от хуманна гледна точка и съчувстват на палестинците. Поради "пълното прочистване" на "Хамас" от Израел, броят на цивилните жертви в Ивицата Газа расте бързо. Щом лицата и гласовете на хора, които са се сблъскали с изключително безпокойство и трудности, без да знаят какво ще се случи с живота им утре, се показват отново и отново на екраните, тогава със сигурност е трудно за обикновения човек да приеме израелските атаки.

Широко разпространеното твърдение, че "Хамас" е инициатор на конфликта от началото е силно съмнително. За да кажем това, трябва само да погледнем накратко назад в историята на палестинския въпрос.

Както е известно, след подписването на споразуменията в Осло между Израел и ООП (Организацията за освобождение на Палестина) през 1993 г. условията на това споразумение не са изпълнени. Поради смяната на израелските правителства от умерени към твърдолинейни, взаимни атаки се случваха многократно и от двете страни. В резултат Израел засили силовия си натиск върху палестинските територии. Животът на обикновените палестинци остана изключително депресиращ. Еврейските селища на Западния бряг се разширяват, а Израел напълно игнорира протестите на ООН и други страни, които се опитват да спрат това. Тъй като Израел твърди, че е постоянно под заплаха от "терористични групи" като Хамас, Тел Авив вярва, че няма друг избор, освен да засили своя отговор срещу палестинското арабско население като средство за самозащита.

Мнозина обаче посочват, че резолюцията на ООН от 1947 г., която направи възможно създаването на държавата Израел, сама по себе си е продукт на колониална идеология (тогава Палестина е под британски мандат) и няма нищо общо с волята на палестинския народ. Ако проследим събитията в историята, ще разберем, че всъщност израелската страна е тази, която е показала агресивни стремежи. И се оказва, че "Хамас" и други радикални ислямски организации, които още не са съществували по време на създаването на държавата Израел, са породени от нейната поява. Тази гледна точка изглежда все по-убедителна.

Нещо повече, държавата Израел е основана не само от силата на еврейството, но много западни страни са имали пръст в нейното създаване. И този факт е помогнал на Израел да оцелее до днес. Помощта на Запада за създаването на еврейска държава обаче е точно това, което води до факта, че Глобалният Юг, подозрителен към така наречената "справедливост" и "универсални ценности", които Израел сега толкова усърдно размахва, изобщо не е ентусиазиран заставайки безусловно на страната на Тел Авив.

Правото на Израел на самоотбрана

Основите на самото "право на самоотбрана" на Израел може да бъдат подкопани. Тази опасност се засилва от оценката на настоящата ситуация от хуманна гледна точка. Дали въздушните и ракетните атаки и сухопътните операции на Израел срещу Ивицата Газа не надхвърлят самоотбраната?

Аргументът е, че ако Израел се съгласи на прекратяване на огъня, то "Хамас", който първи започна агресията, ще може да прави каквото си иска. Като аргумент как това всъщност не се подкрепя от международната общност, JB Press посочва резолюцията на Общото събрание на ООН за прекратяване на огъня в Газа - само че непосочването на "Хамас" като виновник за старта на войната стана факт заради 1 глас, което далеч не може да бъде считано за "широка международна позиция" и как "Съединените щати и поддръжниците им са преобладаващо малцинство" - и въпреки това японското издание прави такова внушение (самата резолюция не е юридически обвързваща): България се въздържа: Резолюция на ООН за примирие в Газа, но без "Хамас" да носи вина за войната

Признаци за промени във "филтъра за справедливост"

Анализът на JBPress продължава така: "Неотдавнашна вестникарска колонка на политолога Марико Хаяши в Nihon Keizai Shimbun включваше следния пасаж: "Агресорът и жертвата в Близкия изток са толкова преплетени, че не знам какво да мисля..."

В отговор на написаното от г-жа Хаяши може да се запита: "В такъв случай можем ли да кажем, че в руско-украинския конфликт понятията "агресор" и "жертва" също са преплетени по сложен начин?". Тук японската медия обаче не прави исторически анализ като в случая с Израел и Палестина кой е крив и кой е прав - защото най-малко от гледна точка на историята щом бъде поставен на масата Меморандума от Будапеща, много ясно се вижда как Русия е подписала договор, с който се задължава да е гарант на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в границите ѝ от 1991 година. Сега, заради издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин, договорът е нарушен брутално и под давлението на Путин Русия с незаконни референдуми присъедини 4 украински области (въпреки че не владее нито една от тях изцяло дори със силата на оръжието), а през 2014 година анексира незаконно Крим: Самите руснаци пуснаха кадри, показващи колко фалшиви са т.нар. референдуми (ВИДЕО)

Вместо върху историческата справедливост, японският анализ се съсредоточава върху бъдещето, с внушение как Русия е твърде значима, за да бъде пренебрегната: Въпреки че многобройни критики към Русия се излъчват ежедневно в западни и японски медии, повечето от твърденията и обясненията от руска страна досега са били отхвърляни като "фалшиви" или продукт на заблуди за величие и не са били взети на сериозно. Това е сегашната атмосфера в Япония. Но украинският конфликт ще приключи някой ден. Когато това се случи, Запада, включително Япония, няма да имат друг избор, освен да преговарят с Русия относно следвоенния процес.

Напоследък в американските и британски медии започнаха да се появяват статии, които могат да се считат за остри нападки срещу Украйна. Те се съмняват, че Украйна ще успее да спечели в дългосрочен план: Западен натиск към Зеленски за промяна на стратегията. Хеликоптерите Ка-52 са дефицит в Русия (ВИДЕО). Фактът, че така рекламираната "контраофанзива", която трябваше да приключи успешно за 4 месеца, се провали, изглежда започва да променя хода на нещата. Възможно ли е днес да се каже с увереност, че понятието "справедливост" в украинския конфликт вече няма да се определя от категории "удобство", които са изгодни на Запада?

Източник: JB Press

Превод: Ганчо Каменарски