Русия има 10 пъти повече тактически ядрени оръжия от САЩ: И какво от това?

Вината за рязкото вдигане на напрежението по темата "ядрено оръжие и Трета световна война" принадлежи главно, но не изключително, на руския президент Владимир Путин. Със сигурност ситуацията, породена от неговото нахлуване в Украйна и повтарящото се дрънкане на "атомната сабя" също трябва да промени начина, по който САЩ мислят за собствената си атомна стратегия. Но как точно?

Путин направи нормални заплахите за ядрена война

СНИМКА: Руско военно министерство

През последните около 500 дни Путин унищожи всяка от нормите, разработени по време на Студената война, за да се предотврати надпреварата в ядрените оръжия и Армагедон. Първо, той наруши ядреното табу, като небрежно заплаши с използване на тези дяволски оръжия. Второ, той подкопа консенсуса срещу разпространението на ядрени оръжия, като демонстрира, че отказът от ядрени оръжия - както направи Украйна през 90-те години на миналия век - прави една нация уязвима за хора като него. Трето, той счупи бариерата между лошите и добрите приложения на ядрената енергетика, като превърна украинската атомна електроцентрала в Запорожие, окупирана от неговите войски от миналия март, в потенциално оръжие за война.

28 години по-късно: В деня, когато Русия гарантира независимостта на Украйна, я бомбардира

Руската телевизия, руската пропаганда, руската интелигенция и руското общество приеха примера на своя лидер и нормализираха ядрените заплахи, понякога с апокалиптична истерия. Сергей Караганов, някога уважаван експерт по руска отбранителна политика, започна особено смущаващ дебат, като заяви, че начинът да се възстанови намаленият страх на Запада от силата на Русия е Кремъл да използва тактически атомни бомби - не върху Украйна, а върху източноевропейските страни, които принадлежат на НАТО. Воденият от САЩ Запад, сигурен е Караганов, няма да посмее да отмъсти.

Без значение е, че Караганов не говори от името на Кремъл или че други руски гласове се опитаха да смекчат логиката му. Важното е, че в рамките на една година тонът на ядрената геополитика се влоши по начини, които дори песимистите като мен не смятаха за възможни. Тази година Путин също спря действието на СТАРТ, последния останал договор за контрол на въоръженията между САЩ и Русия. И той премести тактически бойни глави в съседната му квазивасална държава Беларус.

Залогът на Путин - "ограничена" ядрена война?

СНИМКА: Pixabay

Нарастващото значение на тактическите ядрени бойни глави, предназначени да печелят битки, а не да изгарят отведнъж нации, е това, което ме тревожи най-много. Русия има повече от 1900 тактически ядрени оръжия, приблизително 10 пъти повече от САЩ. (Ограниченията на договорите СТАРТ се прилагат само за стратегически ядрени оръжия с по-голям обсег.) И това са оръжията, с които Путин заплашва. Той изглежда смята, че такава "ограничена" ядрена война може да компенсира разкритите в Украйна недостатъци на неговата армия в конвенционалната война. И той изглежда предполага, че тактическите бойни глави, тъй като са по-малки, ще замъглят границата, отвъд която САЩ биха отвърнали със своите ядрени оръжия.

Това предположение е опасно. Вярно е, че САЩ и техните съюзници, за да се опитат да контролират спиралите на ескалацията, решиха да предупредят Путин за евентуално първо използване на тактическо ядрено оръжие "само" с изтощителен конвенционален удар срещу руските сили, вероятно тези в Украйна. Но Путин или неговите наследници, изправени пред катастрофално поражение и гибел, биха имали още по-голям стимул да използват допълнителни тактически ядрени оръжия. Как би реагирал Западът на тези последващи удари, особено ако облъчат или дори ударят територията на НАТО?

Реалността - и факторът, който Караганов умишлено пренебрегна - е, че теорията на военните игри не може надеждно да прогнозира или да определи количествено рисковете от ескалация, след като дори една бойна глава детонира. Научна симулация моделира как един руски тактически удар, в рамките на по-малко от час, ескалира в пълна ядрена война, която оставя 44 милиона мъртви и 57 милиона ранени, без да се броят жертвите на радиацията, които идват по-късно. Както каза президентът на САЩ Джо Байдън: "Не мисля, че има такова нещо като способност лесно да се използва тактическо ядрено оръжие и да не се стигне до Армагедон".

Как да реагират САЩ?

СНИМКА: Getty Images

На пръв поглед логиката на възпирането подсказва, че САЩ трябва да се опитат да запълнят тази празнина в тактическите ядрени оръжия спрямо Русия като част от продължаващата модернизация на ядрения им арсенал. Само 6 милиарда долара от 756 милиарда долара, които Бюджетната служба на Конгреса предвижда, че Америка ще похарчи през следващото десетилетие за надграждане на своите ядрени сили, е предвидено да отидат за тактически оръжия и само 3 милиарда долара за тяхната модернизация. Това стана, след като администрацията на Байдън отмени програма за изграждане на тактически ядрени оръжия, изстрелвани с крилати ракети от кораби. Като се има предвид какво прави Путин, не е ли неразумно?

Не точно. Поне това е почти консенсусът сред мнозина в ядрените познания. Грешка е да се мисли, че вражеските сили могат да разменят тактически удари за неопределено време, казва Дарил Кимбъл, ръководител на Асоциацията за контрол на въоръженията във Вашингтон, окръг Колумбия. Щетите ще бъдат толкова бързи и опустошителни, че конфликтът или ще приключи, или ще ескалира до стратегически ядрени оръжия и Армагедон. Така че няма военна обосновка за наличието на повече от няколко дузини тактически оръжия.

Разликата между стратегически и тактически ядрени оръжия няма голям смисъл, добавя Джефри Луис, експерт по неразпространение на оръжия в Института за международни изследвания Мидълбъри в Монтерей. Категориите бяха създадени, когато Съветите и американците започнаха да преговарят за контрол на оръжията по време на Студената война и искаха да включат или изключат специфични оръжия, които имаха. Вместо това логиката на възпирането остава същата, независимо от оръжието: трябва да убедите противника си, че всяко прибягване до ядрена война никога няма да успее и ще бъде отговорено с неприемливо унищожение.

Това предполага, че САЩ вече разполагат с подходяща стратегия за ситуации като агресивната война на Путин и ядрения шум. Това е, първо, да поддържа конвенционална военна мощ, толкова поразителна, че Путин никога не би могъл да спечели нищо от използване на тактическо ядрено оръжие - САЩ биха унищожили силите му с неядрена огнева мощ. Второ, това е да напомни на Путин, че всеки апокалиптичен обрат, включително ядрени изстрелвания към Запада, ще получи същия отговор. Логиката на Студената война за "гарантирано взаимно унищожение" все още е в сила.

Ядреният проблем - Китай навлиза дълбоко в играта

СНИМКА: Getty Images

Това, което усложнява дългосрочната картина е, че е в ход и нова надпревара във въоръжаването. Китай, сравнително малка ядрена сила с около 410 бойни глави, планира бързо да увеличи запасите си до 1000 през това десетилетие, с крайна цел да постигне паритет със САЩ и Русия. Това все още не означава, че Китай е дестабилизиращ фактор. Нейният президент Си Дзинпин направи повече от всеки друг досега, за да ограничи Путин, като каза на "приятеля" си лице в лице да не използва ядрено оръжие, за да не загуби подкрепата на Пекин.

Амбициите на Китай правят контрола върху оръжията дяволски труден. Дори в предишната ситуация на две ядрени суперсили и 7 средни или второстепенни сили, теорията на игрите за преговори за разоръжаване и неразпространение е разтегнала човешкото познание до неговите граници. Присъединяването на Китай към САЩ и Русия като атомна суперсила ще превърне това съзвездие в проблем.

ОЩЕ: Си Дзинпин смени лидерите на елитните ядрени сили на Китай

Като за начало, трябва ли САЩ да гледат на Русия и Китай като на отделни заплахи или потенциално като на един общ противник? В такъв случай Америка ще трябва драстично да увеличи своя арсенал. Това би било икономически пагубно. Това също би направило китайците още по-параноични и би ги подтикнало да ускорят производството си. Отделно, така има перспектива за разпространение. Тъй като Северна Корея все добавя към своите ядрени запаси, южнокорейците стават по-склонни да създават свои собствени ядрени оръжия. Ако Иран прекрачи атомния праг и направи свои собствени бойни глави, Саудитска Арабия, Турция и други в региона в крайна сметка ще го последват.

Изненадващото заключение за САЩ обаче е, че Америка вече има правилната стратегия и трябва да се придържа към нея. Това също е лидерство - да не позволяваш на помислили се за царе и тенекиени диктатори да провокират суперсила в безумна надпревара във въоръжаването. С така наречения Глобален Юг, който наблюдава, Вашингтон трябва да демонстрира, че той - не Пекин или Москва - е отговорният актьор в световните дела.

За целите на възпирането на Русия, Китай и всички други противници, САЩ всъщност не се нуждаят от всички ядрени оръжия, които вече имат, ми сподели Джон Волфстал, ядрен специалист в Съвета за национална сигурност по време на администрацията на Барак Обама. Така че оптимизацията е главно свързана с модернизиране на съществуващите системи, от бойните глави до триадата от механизми за доставка по суша, по море и във въздуха. И това е правилно.

Освен това САЩ трябва да сигнализират, че винаги ще останат отворени за преговори с Русия, Китай или всяка комбинация от държави. С течение на времето и под управлението на различни лидери в Москва и други столици, тези преговори могат да напреднат, за да обхванат глобално замразяване на ядрените оръжия и в крайна сметка дори световна забрана на ядрените оръжия. Дотогава САЩ са прави да възпират, с конвенционално военно превъзходство и ядрения арсенал, с който разполагат. Вярно е, че тази мисъл не носи голяма утеха. Мръсната тайна на възпирането е, че работи, докато се провали, а когато се провали, се проваля впечатляващо.

Оттук и безпокойството, което винаги присъства от 1945 г., когато Робърт Опенхаймер тества първата атомна бомба. Докато я строят, учените се притесняват, че взривът може да предизвика верижна реакция, която да унищожи целия свят, казва Опенхаймер на Алберт Айнщайн в края на новия филм, който вече е в кината. "Какво от това?", пита Айнщайн. "Вярвам, че го направихме", отговаря Опенхаймер. И тогава атомите започнаха да се делят.

ОЩЕ: САЩ вече имат по-агресивна ядрена доктрина, макар да се отказват от две страшни оръжия

Автор: Андреас Клут, за Bloomberg. Клут е колумнист в Bloomberg, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Бивш главен редактор на Handelsblatt Global и писател на Economist, той е автор на "Ханибал и аз".

Превод: Ганчо Каменарски