Във Великобритания са притеснени: Мирът в Украйна е по-далеч отвсякога

Следва обаче обрат - а сега самият Арестович отдавна не е в Украйна и прокарва една след друга удобни за издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин тези: Бивш съветник на Зеленски: През март 2022 можехме да сключим с Русия изгоден за Киев мирен договор (ВИДЕО)

Ужасът в Буча ли е причина за обрата?

Събитията от тези съдбовни пет дни все още са неясни и противоречиви. Предлагат се две противоположни версии. Според първата решимостта на президента да продължи борбата е била подсилена от посещението в киевското предградие Буча, където руските войски са извършили ужасни зверства срещу украинци. Това сложило край на всякакви мирни преговори за разгневената украинска общественост. „Президентът беше шокиран от Буча, ние всички бяхме шокирани от Буча“, казва Арестович. „Той се чудеше как може да преговаря и да се среща с Путин след това?“ Лицето му напълно се промени, когато посети Буча и видя какво се е случило. Още: Болезненият въпрос с неясен отговор: Може ли Европа да въоръжи Украйна?

Според втората версия, която се следва от руската пропаганда, въпреки че първо е изказана от украинската преса, посещение на Борис Джонсън оказало влияние за рязката промяна в позицията на Зеленски. „Много хора казват, че премиерът Джонсън дошъл в Киев и поискал преките преговори с Русия да бъдат прекратени“, казва Арестович. „Но не знам със сигурност: истина ли е или лъжа? Това е проблем. Той дойде в Киев, но никой не знае, освен самият Зеленски и Джонсън, за какво са говорили.” Каквато и да е точната последователност от събития, Украйна се отказа от мирните преговори и боевете се подновиха, причинявайки огромни жертви и на двете страни.

Можеше ли нещата да се развият по друг начин? В ретроспекция отхвърленият път често изглежда по-привлекателен от реалния ход на събитията. Ето откъс от древногръцкия историк Тукидид. Подобно на Арестович, този стратег бил включен във вътрешния кръг на властта, но се оказва изгонен от собствената си страна поради бурни политически превратности: Арестович: Зеленски работи против интересите на Украйна, да оставим окупираните земи временно на Русия

През 425 г. пр. н. е. Спарта, най-голямата военна сила в гръцкия свят, претърпява изненадващо поражение при Пилос, където атиняните разбиват елитните й сили. Спартанската делегация побързала да сключи мирно споразумение, предупреждавайки атиняните да не позволяват на гордостта от победата да помрачи преценката им. „В края на краищата вие сте в щастливо положение: можете, по благоволението на съдбата, да запазите притежанията си и да придобиете още повече чест и слава, като същевременно избягвате грешките на хора, които неочаквано са имали късмет“, казали посланиците на лакедемонците. „Следователно не бива да разчитате на постоянната благосклонност на съдбата, разчитайки на моментната мощ на вашия град и съюз.“

Чрез сключването на мирно споразумение, уверили спартанците, атиняните ще избегнат по-лоша съдба: „И така, за вас е чест, атиняни, да сключите споразумение с нас сега, така че по-късно вашите победи да не бъдат приписани на случайност, ако отхвърляте нашите условия и се проваляте, което винаги е възможно. Ако нашите градове някога трябва да бъдат помирени, то това трябва да стане сега, преди да се е случило нещо непоправимо, което ще ни направи завинаги не само врагове на вашия град, но и ваши лични врагове - ще загубите предимствата, които предлагаме сега.” Още: Украйна: Поредната дестинация за неотчетено за милиарди американско оръжие

Но атиняните, поддавайки се на влиянието на демагога и „ястреба” Клеон, отхвърлили това предложение. В резултат на това, след десетилетия на изтощителна и опустошителна война и пълното унищожаване на цели армии, Атина претърпява съкрушително поражение, след което градът се присъединява към Спартанската империя.

Може би залогът за контранастъплението на Украйна през 2023 г. се оказа твърде голям, както от страна на Украйна, така и от страна на нейните западни поддръжници. Въпреки че представители на американското разузнаване предупредиха, че офанзивата вероятно ще се провали, стратегията на САЩ все пак се фокусира върху това да позволи на Украйна да постигне толкова значителни успехи на бойното поле, че Киев да възобнови мирните преговори с Русия, но от позиция на силата. Още: Le Figaro: Крим става приоритет за Украйна

Поради закъснели до лятото бавни доставки на оръжие и разпадането на кървавата отбрана на Бахмут, за която Киев вложи много усилия, украинските въоръжени сили не постигнаха почти никакъв успех при щурма на руските укрепления. Офанзивата завърши с категоричен провал и руският режим премина от вътрешна паника и дори бунт в началото на лятото към огромна увереност в крайния изход на войната.

Погледнато назад, нарастващите трудности на бойното поле само потвърдиха идеята на тогавашния началник на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили, че оптималното време за преговори е зимата на 2022-2023 г., когато Русия отстъпва и се защитава.

Сега Украйна се готви за третата година на конфликта, а светът никога не е бил толкова разкъсан. На сегашния етап на военните действия Русия няма стимул да преговаря и украинците могат само да се надяват, че през следващата година техните новоизградени укрепления ще устоят на атаката на руската армия толкова успешно, колкото „Линията Суровикин“ спря тяхната офанзива. И то толкова успешно, че Путин ще преразгледа шансовете си за победа и ще проправи пътя за смислени преговори.

Въпреки че тази стратегия далеч не отговаря на общите цели, заявени в ранните етапи на конфликта, тя не е толкова катастрофална, колкото се очакваше през лятото. Макар огромното предимство на Москва в личния състав и индустриалното производство, руските постижения са бавни и скъпи. В крайна сметка щетите, които Украйна ще причини, може да надхвърлят скромните териториални придобивки на Путин, пише UnHerd.

Според симпатични, но реалистични анализатори (като украинския стратег Николай Белесков или Джак Уотлинг от Кралския институт за отбранителни изследвания), най-добрият изход за Украйна на този етап е да оцелее през 2024 г. и да събере ресурси за нова офанзива през 2025 г., когато руските способностите ще бъдат подкопани от цяла година скъпи атаки. Както Белесков отбелязва: „Въпреки че някои наблюдатели неизбежно ще смятат тази позиция за песимистична или дори пораженческа, тя отразява настоящите реалности на конфликта и предлага най-вероятния път към успеха.“ Още: Bloomberg: САЩ искат от Зеленски по-ясен военен план

Лошият сценарий

Най-лошият сценарий, както отбелязва Уотлинг в друг анализ, би бил „незабавно прекратяване на помощта от САЩ, което да доведе до постепенно влошаване на въоръжените сили на Украйна през 2024 г. и колапс през 2025 г., когато Русия ще разшири активния си фронт“. Трябва да се отбележи, че този резултат отразява прогнозата на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, че при сегашните тенденции Москва ще спечели през 2025 г.

По този начин през 2024 г. и двете страни ще се опитат да се отслабят взаимно колкото е възможно повече: миналогодишните зашеметяващи цифри на жертвите изглежда ще се увеличават. В уникална позиция да ударят тила на Украйна по начин, с който Киев не може да се справи, руските сили ще ескалират атаките срещу енергийната инфраструктура, за да отслабят волята на гражданите за съпротива. Според Арестович, който остро критикува общата стратегия на Зеленски, ситуацията в Украйна, макар и достойна за съжаление, все още не е отчайваща. Дори в най-лошия случай той не предвижда „незабавен колапс нито на фронтовата линия, нито вътре в Украйна“. „Мисля, че ситуацията ще се влоши постепенно – вероятно след шест месеца“, предположи Арестович в интервю за UnHerd. При такива обстоятелства далечните интерпретации на победата трябва да бъдат оставени настрана. Още: Война, в която умират бедните: Опасността пред Зеленски с мобилизацията

„Ако погледнем реалистично на нещата, трябва да признаем пред себе си, че нямаме възможност да освободим Донбас и няма да я имаме дори след 5 или 10 години“, допълни Арестович. „Единствената ни цел в момента е да попречим на Русия да завземе повече украинска територия.“

Погледът назад със своята безпощадна яснота, несигурните перспективи за „окончателна“ победа и предизвикателствата, които носи новата година, вероятно ще налеят гориво в дебата дали провалът на мирните преговори през 2022 г. е пропусната възможност за Украйна. Какво трябваше да направи Киев – да преглътне горчивия хап на Буча и да приеме по-меките условия на Русия в самото начало на конфликта? Можем ли да разчитаме, че Путин ще спазва честно условията на мирното споразумение, вместо да събира ресурси и да планира да продължи своята „специална операция” няколко години по-късно?

Отново полезен паралел може да се намери при същия Тукидид. Неоконсервативният класик Доналд Каган, който пише, по ирония на съдбата, в пика на американското високомерие през 2003 г., смята, че отхвърлянето на лакедемонското мирно предложение от страна на Атина е напълно оправдано. „Атиняните трябва да са разбрали, че Спарта може да възобнови войната, когато пожелае“, отбелязва Каган, „и са имали основателна причина да изискват от спартанците повече от обещания за добра воля.“

По същия начин украинските противници на мирното споразумение с Русия предупредиха през 2022 г.: „Какви са гаранциите, че враждебността няма да надделее отново, когато това е безопасно?“

Същите съображения важат и за Украйна, когато се оценяват нейните шансове за следващата година. Това е мирно споразумение (и в никакъв случай пълна победа на бойното поле), което изглежда на Киев като най-добрия възможен резултат. Всичко, което остава, е да се реши кои условия за мир се считат за политически приемливи и военно постижими.

За Арестович моментът на Путин е кристално ясен: „Напълно разбирам целта на Путин да влезе в преговори с нас от възможно най-силната позиция. Руснаците се нуждаят от най-слабата позиция за Украйна и, обратно, най-силната позиция за Русия. Пишейки за изолационисткия институт „Куинси”, стратегическият анализатор Анатол Ливен повтаря спартанските пратеници в Пилос: „Вашингтон и Киев имат силен стимул да започнат мирни преговори, преди значителни лостове да се изплъзнат от ръцете им.”

В крайна сметка, ако се поколебаем, тогава условията, които ще ни бъдат предложени в бъдеще, най-вероятно ще се окажат много по-лоши за Украйна и много по-унизителни за Запада .Още: Основният проблем на Украйна има решение, но Запада също трябва да действа

Анализаторът и експерт по Русия Сам Грийн отбеляза, че Путин вероятно има стимул на този етап да започне неискрени мирни преговори - при предположението, че желанието на Запада за техния успех ще накара външните поддръжници на Украйна да намалят военната подкрепа като знак за тяхната добра воля, тъй както и за оказване на натиск върху Киев. Както отбелязва Грийн: „Проблемът е следният: за Запада преговорите са начин за прекратяване на боевете. За Русия, напротив, това е начин за постигане на победа. Това позволява на Путин да удължи военните действия при благоприятни за себе си условия, засилвайки влиянието си”.

Украйна все още е силно зависима от западните доставки на оръжия, но те пресъхват. Следователно, за да оцелее в трудната година, която предстои, Киев ще трябва да разчита на собствените си индустриални ресурси много повече от преди. Като се има предвид повишената ефективност на руските въздушни удари, това няма да е лесно.

В един момент преговорите ще станат наложителни, но най-доброто време за тях или вече е минало, или тепърва предстои – въпрос колкото належащ, толкова и неразрешим. Бъдещите историци ще прекарат векове в обсъждане на превратностите, довели Европа дотук. Ако не се намери основа за плодотворен мир, една или друга империя ще бъде унизена в Украйна: коя, времето ще покаже.

Както отбелязват атинските делегати в безполезен опит да убедят спартанците да не обявяват война: „Преди да вземете оръжие, помислете за неочаквания обрат, който войната може да придобие. В края на краищата, една продължителна война обикновено носи всякакви изненади на двете страни и не е ясно как ще се развият нещата в крайна сметка.

През 2024 г., както и през 2022 г., ние стоим в мрака на съдбоносен кръстопът. Едва през следващата година присъдата на историята за избрания път ще започне да придобива своя окончателен вид.

Автор: Арис Русинос

Превод: Ганчо Каменарски