В новата следвоенна реалност няма да има недостиг на играчи, които се стремят да станат номер едно в Близкия изток. За кого точно говорим и какви са техните козове? На този въпрос отговор търси полското издание Interia в свой материал по темата.
Кандидат номер едно: Саудитска Арабия - проблемният гигант
Само преди четири месеца изглеждаше, че саудитската монархия скоро уверено ще поеме ролята на регионална сила. Саудитците държаха всички карти в ръцете си: бездънна хазна, огромни нефтени находища, силна армия по регионалните стандарти и, нещо повече, отлични отношения не само със Съединените щати, но и с Китай и Русия. Още: Плащайте и ще получите VIP ескорт: САЩ планират нова транзитна схема през Ормузкия проток
Израелско-американската война с Иран промени ако не всичко, то много. Тя осуети плановете на Рияд за суперсила. Саудитците пострадаха малко от иранските атаки, но икономическите и стратегическите разходи за монархията от войната бяха огромни. Нещо повече, ударът върху бизнес модела на Саудитска Арабия, причинен от конфликта, само потвърди убеждението на ръководството на монархията, че се нуждае от незабавна промяна.
Изглежда, че рязкото покачване на цените на петрола на световните пазари би било в полза на саудитците в регионална война. Само през март приходите им от продажби на петрол възлизат на близо 25 милиарда долара. Необходимостта от реорганизация на износа на енергия, съчетана с внезапни, непланирани разходи за отбрана и инфраструктура, както и правителствената подкрепа за разрушения от войната вътрешен пазар, обаче създадоха огромен бюджетен дефицит. Само през първата половина на годината той възлиза на 76% от годишния план, а само през първото тримесечие достигна 33,5 милиарда долара.
Добавете към това и отлива на чуждестранни инвестиции, които изиграха ключова роля в икономиката на страната (особено по отношение на финансирането на проекта "Визия 2030", чиято цел беше да превърне Саудитска Арабия в модерна държава на бъдещето, чийто просперитет няма да зависи от износа на петрол), и ситуацията изглежда изключително сложна. Първите признаци на кризата вече са очевидни.
Властите в Рияд значително намалиха бюджета за проекта NEOM - футуристичен проект с византийски мащаб за създаване на мегарегион и специална икономическа зона от нулата. Първоначалните оценки определяха стойността на проекта на 500 милиарда долара. След това тази оценка нарасна до 1,5 трилиона долара. И в резултат на войната прогнозираните разходи скочиха до астрономическите 8,8 трилиона долара - 25 пъти повече от годишния бюджет на Саудитска Арабия. Още: "Не е нужно да се бомбардират жилищни сгради": Тръмп разкритикува действията на Израел в Ливан
Това принуди саудитските власти да предприемат радикални стъпки и драстично да намалят целия проект. Проектът "Линия", който предвижда създаването на модерен град на бъдещето насред пустинята, пострада най-много. Вече е известно, че ще бъде реализирана само символична част от това амбициозно начинание.
Перспективите пред програмата за трансформация "Визия 2030" също не изглеждат обещаващи. Много проекти са отменени или съкратени (Саудитска Арабия ще плати 16 милиарда долара договорни неустойки само между 2026 и 2030 г.), а времевата рамка за изпълнение е изместена от 2030 г. на 2080 г. В момента властите на страната се фокусират върху по-реалистични проекти, като например Експо 2030 и Световното първенство по футбол през 2034 г.
Кандидат номер две: Израел - ястребът в Близкия изток остава опасен
За правителството в Тел Авив потенциалният край на войната е горчиво-сладък. Вярно е, че САЩ и Израел успяха да нанесат тежки загуби на Иран с атаките си и значително да ограничат стремежите му към свръхдържава, но не успяха да свалят режима на аятоласите, нито да унищожат напълно военния потенциал на Техеран. Нещо повече, Иран излезе от войната като геополитически победител, след като се съпротивляваше на американско-израелския съюз, въпреки че никой не му даваше и най-малък шанс в края на февруари и началото на март. Още: Геополитически шах: Сделката за Иран връща Тръмп на страната на Украйна?
Израел остава технологичен и военен играч номер едно в Близкия изток, с несравними възможности за противовъздушна отбрана, авиация и разузнаване. Тел Авив е и единствената страна в региона с ядрен арсенал, което ѝ гарантира необходимия потенциал за възпиране.
Всеки меч обаче има две остриета. Въпреки че Израел успя да избегне сериозни щети от иранските атаки, икономическите разходи за войната, както и за поредицата от конфликти от 2023 до 2026 г., са огромни. Конфликтът с Иран струва на Израел 11,5 милиарда долара, но в действителност израелската икономика е губила почти 3 милиарда долара седмично заради него. Това се равнява на 42 милиарда долара от началото на март.
Войната оказа сериозно влияние върху БВП на Израел, който се сви с 3,3% на годишна база само през първото тримесечие на 2026 г. Потреблението спадна още по-рязко - с 4,7%. В резултат на увеличените военни разходи бюджетният дефицит се увеличи до 5%. Властите планират да го поддържат в диапазона 5,3-5,6%. Бюджетът на Министерството на отбраната само за 2026 г. се е увеличил от 21 милиарда долара на близо 46 милиарда долара в резултат на спешни корекции в държавните разходи.
Съюзът със САЩ, основата на сигурността на Израел, е подложен на сериозно изпитание. Администрацията на Доналд Тръмп, която само преди шест месеца считаше Тел Авив за свой съюзник номер едно, сега го гледа с подозрение и го обвинява, че го въвлича във война, за която републиканците ще платят висока политическа цена. Израел вече не е "недосегаем", което, парадоксално, би могло да го тласне към още по-непредсказуеми и радикални действия.
Още: Въпреки споразумението със САЩ: Иран заплаши Израел с "твърд отговор" заради Ливан
Регионът е изправен пред заплахата от потенциален конфликт с Турция. Анкара недвусмислено повдига въпроса за защитата на сунитското население в региона, планира да замести Иран в Сирия и Ливан по отношение на прякото влияние върху тези страни и остро критикува действията на Израел в Ивицата Газа и Ливан. "Ако бандитизмът на Израел не бъде спрян, последствията ще се усетят не само в региона, но и в цялото човечество", предупреди наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Думите му само потвърждават, че израелско-турският конфликт може да се превърне в ключова ос на противопоставяне в Близкия изток през следващите години.
Крехкият мир, договорен с големи усилия от САЩ и Иран, остава належащ въпрос. Израел е най-голямата неизвестна в това уравнение. Публична тайна е, че правителството на Бенямин Нетаняху отказва да признае това споразумение и иска да продължи войната. Дори ако под натиск от Вашингтон Тел Авив временно се ограничи до задкулисна борба (кибератаки, саботаж, убийства на ключови политици и учени), той все пак ще чака подходящата възможност да смаже Иран в открита конфронтация.
Кандидат номер три: Турция - посредник между Запада и Изтока
Анкара следи отблизо този огромен хаос, разгърнат в региона от САЩ и Израел. Турция вижда в това свой шанс да поеме ролята на регионална сила par excellence. Тя има много възможности за това. Разполага с най-голямата конвенционална армия в региона и втората по големина в НАТО, както и с мощен военно-промишлен комплекс. Освен това Анкара има дългогодишен успешен опит в балансирането между Запада и Изтока, което ѝ позволява ефективно да използва ролята си на посредник между двата свята. Към това се добавя и нарастващото влияние на Турция в северната част на региона след големите политически промени в Сирия и Ирак и отслабването там на влиянието на Иран. Още: САЩ и Израел - кой без кого не може да съществува: Тръмп и посланикът му с противоречащи си твърдения (ВИДЕО)
Пътят на Турция към целта ѝ обаче не е лесен. Големите амбиции на Анкара предизвикват безпокойство сред много страни от Близкия изток, включително мюсюлмански. Ахилесовата пета на правителството на Ердоган е и нейната икономика с огромната ѝ зависимост от Персийския залив за суровини. Икономиката ѝ е силно зависима от вноса и най-вече от много слабата лира и тревожно високата инфлация (32,6% през май).
По-нататъшно ескалиране на напрежението с Израел би могло да се окаже моментът на истината за Турция. От една страна, държавите от Персийския залив имат много хладни отношения с Тел Авив, но в същото време не се доверяват напълно на Анкара. От друга страна, подобна конфронтация отново би въвлякла Съединените щати в Близкия изток. Вашингтон ще трябва да избере на чия страна да застане - на проблемен съюзник, който от време на време вкарва американците в беда, или на един от най-важните си партньори в НАТО.
Кандидат номер четири: Египет - колос с глинени крака
Един играч, който не бива да се пренебрегва, когато се обмисля балансът на силите в Близкия изток, е Египет. Кои са неговите козове? Това е най-населената страна в региона, с близо 108 милиона души (за сравнение, Турция има малко над 86 милиона, а Иран - малко под 92,5 милиона), което само по себе си придава особена тежест на думите на Кайро, значими в арабския свят. Още: НА ЖИВО: Какво предстои след мирното споразумение между САЩ и Иран за Ормузкия проток?
Египет се възползва и от стратегически изгодното си положение, което му дава контрол над Суецкия канал - жизненоважен морски търговски път между Азия и Европа, през който преминават 25-30% от световния контейнерен трафик. Позицията на Египет го прави и ключов играч в стабилизирането на Ивицата Газа, една от най-проблемните зони на земята. Египет е и ключов партньор на САЩ в региона и чест посредник между враждуващите страни в конфликти.
Египет има проблеми, някои от които много сериозни, особено икономически. Той излиза от сериозна икономическа криза и остава страна с ниски и средни доходи. Туризмът и селското стопанство са доминиращи икономически сектори. За богатите държави от Персийския залив той не е конкурент, а инвестиционна дестинация и получател на щедри заеми.
За разлика от другите страни в региона Египет не разполага с изобилие от природни ресурси, които е принуден да внася от регионалните си партньори. Зависимостта му от суровини и значителното влияние на корабоплаването през Суецкия канал правят Египет икономически уязвим за всякакви регионални конфликти.
Още: Сделката САЩ – Иран: Какво може да се обърка? Говори Иво Инджев (ВИДЕО)
Кандидат номер пет: Иран - силно разклатен регионален хегемон
Преди войната Иран имаше големи амбиции да бъде сила номер едно в региона. Когато САЩ и Израел нападнаха страната, това изглеждаше като краят на всичките му стремежи и амбиции. Техеран обаче не излезе от войната изтощен: след като укрепи геополитическите си позиции както в региона, така и в световен мащаб, режимът на аятоласите запази властта и дори потвърди легитимността си, излизайки от години на международна изолация.
Иран запазва контрола си над Ормузкия проток, един от най-важните морски търговски пътища в света. Той остава ресурсен гигант с петролни запаси, възлизащи на приблизително 208 милиарда барела (12% от световните петролни запаси, третите по големина в света).
Автор: Лукаш Рогойш за Interia
Превод: Ганчо Каменарски
