Кризата с раждаемостта в Китай се ускорява

Историческият опит показва, че демографските данни са бавно променяща се променлива. Но икономиките на Източна Азия - особено Китай, Япония и Южна Корея - преминаха от бърз растеж на населението към рецесия толкова бързо, че това беше почти равносилно на удар с камшик. 

Като планова икономика Китай някога беше обсебен от увеличаването на населението си. Но през 1957 г. икономистът Ма Инчу публикува Новата теория за населението и предупреждава, че тази тенденция скоро ще започне да подкопава икономическото развитие на Китай. Въпреки че първоначално правителството критикува несправедливо теорията му, китайските лидери в крайна сметка се вслушаха в неговите възгледи, насърчавайки семейното планиране като начин за п одкрепа на икономическия растеж.

Китай продължава със санкциите - наложи и срещу Великобритания

Китай обяви санкции срещу девет частни лица и четири британски компании, заявявайки, че са "злонамерено разпространяващи лъжи и дезинфо...

Прочети повече

През 1973 г. Китай стигна още по-далеч със стартирането на националната кампания wan, xi, shao (късен брак, по-дълги интервали на бременност и по-малко деца), която насърчава двойките да имат не повече от две деца. Шест години по-късно тя прераства в скандалната политика за едно дете. За да осигури дългосрочното си въздействие, планирането на семейството в крайна сметка е залегнало в китайската конституция през 1982 г.

Раждаемостта спадна. Към средата на 80-те тя се движеше над така наречения процент на заместване от 2,1, в сравнение с 6,0 през 60-те и 70-те години. През 90-те години раждаемостта спадна до 1,2-1,3 - ниво, което гарантираше значително ускоряване на демографското стареене в страната. Правителството обаче продължи да следва политиката за едно дете до 2016 г., когато най-накрая отново премина към политиката за две деца.

В същото време раждаемостта в Китай се е възстанови до известна степен, достигайки 1,58 през 2017 г., според Националното статистическо бюро. Но сега отново е в спад, спадайки от 1,49 през 2018 г. на 1,47 през 2019 г. Според икономиста Джеймс Лианг, тя може да се върне на нивата от 90-те години. 

Както отбелязва Лианг, през 2017 г. общият коефициент на раждаемост от 1,58 отразява коефициент на плодовитост от 0,67 за семейства с едно дете, 0,81 за семейства с две деца и 0,11 за семейства с три деца. Фактът, че коефициентът на плодовитост в семейства с две деца е по-висок, отколкото в семейства с едно дете, отразява „ефекта на натрупване“ на две деца. Скоро този ефект със сигурност ще изчезне и общият коефициент на плодовитост бързо ще спадне до 1,2, поставяйки Китай в същото положение като Южна Корея и Сингапур, а вероятно и зад САЩ. 

Тази гледна точка се подкрепя от тенденциите на раждаемост до 2016 г. През 2010 г. раждаемостта на дете е била 0,73. Въпреки че е нараснала леко през 2011-2013 г., през 2014 г. тя е спаднала съответно до 0,72 и до 0,56 през 2015 г. Като се има предвид, че винаги е било разрешено да имат едно дете, по-голямата част от децата са били официално регистрирани, което означава, че тези нива на плодовитост за семейства с едно дете трудно могат да бъдат подценени.

Байдън подаде ръка на ЕС, но изглежда с мисъл за Китай

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че ЕС и САЩ могат да промотират демократичните ценности, като работят заедно, след...

Прочети повече

Като цяло по-малко от 18 милиона души се раждат годишно през последното десетилетие, в сравнение с 25-30 милиона през пиковите години. През 2019 г. в Китай имаше само 14,65 милиона раждания. Миналата година тази цифра е спаднала до 10,03 милиона, което е с почти 15% по-малко от година по-рано. Докато резкият спад на плодовитостта през 2020 г. може добре да отразява въздействието на пандемията на коронавируса, тенденцията на намаляване е ясна.

Бързо намаляващата раждаемост в Китай отразява наследството на политиките за семейно планиране. Тя също така се засилва все повече от бързата устойчива урбанизация, универсално образование и икономическо развитие, фактори, за които е известно, че допринасят за значителен спад в плодовитостта. 

Такъв със сигурност беше случаят с Япония, чието издигане до напреднал икономически статус е придружено от рязък спад на раждаемостта. През 1995 г. обаче раждаемостта е спаднала под 1,5. Десет години по-късно съотношението беше 1,26. Впоследствие политиката за насърчаване на ражданията е спомогнала за повишаване на коефициента на плодовитост, но само до 1,4 пункта, при което тя остава и до днес.

В Южна Корея нещата са още по-лоши. Докато властите също се опитват да насърчат своите граждани да имат повече деца, коефициентът на плодовитост е бил около 1,0 през 2017-2018, преди да падне до 0,84 миналата година, най-ниският в света. 

Както и при Япония, ниската раждаемост в Южна Корея може да се дължи главно на икономически фактори. С бързия растеж и мащабната урбанизация, увеличаването на разходите за жилища, образование и здравеопазване, желанието на семейните двойки да имат деца отслабна.

Анализ на германско издание: Гневът на Русия, мощта на Китай, умората на Америка

Дори Русия да изглежда слаба, това не е така. Следователно игнорирането на Русия след разпадането на СССР, когато тя изглеждаше разбита...

Прочети повече

Това крие сериозни рискове, започвайки с бързо нарастващия процент на възрастните зависими лица. В Китай населението в трудоспособна възраст намалява с около 3,4 милиона годишно през последното десетилетие. Тези, които се присъединяват към работната сила днес, са раждани предимно, когато коефициентът на плодовитост вече е под нивото на заместване.

Междувременно продължителността на живота се увеличава. В резултат делът на възрастното население на Китай (на възраст 60 и повече години) се е увеличил от 10,45% през 2005 г. на 14,7% през 2013 г. и до 18,1% през 2019 г. Днес в Китай има повече възрастни хора, отколкото деца (на 15 години и под). Очаква се броят на възрастните хора в Китай да се удвои почти до 2050 г. от 254 милиона днес на близо 500 милиона.

Тези тенденции значително ще подкопаят потенциалния ръст на производството в китайската икономика поради намаленото участие на работната сила и ще окажат огромен натиск върху държавния бюджет, тъй като разходите за пенсии и социално осигуряване далеч надхвърлят приходите от данъци върху заплатите. Това вече се случва както в Япония, така и в Южна Корея.

Китай винаги е бил предпазлив по отношение на облекчаващите правила за семейно планиране. Но ако иска да запази икономическия си инерция през следващите десетилетия, той трябва да работи усилено, за да разшири базата си на работна сила, включително чрез повишаване на пенсионната възраст и насърчаване на семействата да имат повече деца. В противен случай населението му ще остарее по същия начин, както Ърнест Хемингуей описва процеса на фалит: постепенно, а след това изведнъж.

Превод: Ганчо Каменарски