Владимир Жириновски почина след тежко боледуване

„Току-що беше съобщено, че Владимир Волфович Жириновски е починал след тежко и продължително боледуване. Да почетем паметта му“, завил той на заседание на Държавната дума.

Жириновски бил хоспитализиран на 2 февруари в Централната клинична болница в Москва с коронавирус. Тогава той бил диагностициран с обширно увреждане на белите дробове - 75%. Политикът бил свързан с апарат за вентилация, лекарите периодично го въвеждали в медикаментозна кома.

На 16 март било съобщено подобрение в здравето на лидера на ЛДПР – политикът вече можел дълго време да се справя без апарат за изкуствено дишане. Четири дни по-късно обаче, на 20 март, източник на "Известия" съобщил, че Жириновски е развил сепсис, във връзка с което е взето решение той отново да бъде поставен в медикаментозна кома.

На 25 март каналът Mash Telegram обявил, че Жириновски е починал, а ЛДПР поискала от Главната прокуратура да признае Mash като нежелана организация за този фалшификат. Сенаторът Александър Пронюшкин също разпространил невярна информация, но след това изтрил съобщението си от Telegram и се извинил за публикацията. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин предложи г-н Пронюшкин да се оттегли като сенатор.

ЛДПР дори предложи да се въведат наказателни санкции за недостоверна информация за здравето на ръководителите на парламентарни партии.

Жириновски шест пъти са кандидатира за президент и е известен със своя скандален стил и резки, включително националистически, изявления. Той регистрира първата опозиционна партия в Съветския съюз, която ръководи до смъртта си. Към края на 2000-те тя се превръща в безусловен съюзник на Кремъл.

Жириновски е роден в Алма-Ата, където майка му се мести със съпруга си по време на Втората световна война, учи в Института за източни езици на Московския държавен университет, където изучава турски език и литература. Състудентите му предполагат, че там той ще бъде вербуван от КГБ, разказва изданието "Проект". През 1969 г. е изпратен на стаж в Турция, но там е арестуван, както самият той твърди, за търговия с значки с Ленин.

Арестът слага край на шансовете му за дипломатическа кариера, бъдещият политик се заема да учи юриспруденция. Според официалната му биография той е стажувал в Държавната телевизионна и радиоразпръсквателна компания, Държавния комитет за външноикономически отношения на СССР, в Съветския комитет за защита на мира, бил е служител на деканата за работа с чуждестранни студенти на Висшата школа на профсъюзното движение, а по-късно преминал на работа в Инюрколегията на Министерството на правосъдието на СССР - всички тези служби в съветските реалности можело да означават близко познанство със специалните служби.

Жириновски участва в първия конгрес на опозиционния Демократичен съюз през 1988 г. Работи като юрисконсулт в издателство. Участва в създаването на Либералнодемократическата партия на Съветския съюз, бързо я оглавява и сам я регистрира. Участва в първите президентски избори в Русия, като печели 7,8 процента от гласовете.

Подкрепя опита за държавен преврат на ГКЧП (Държавен комитет по извънредните положения), ЛДПР се противопоставя на разпадането на СССР, в агитацията на партията се появява имперска реторика. По-късно, на изборите за първа Държавна дума през 1993 г., ЛДПР печели най-голям брой гласове в листите - 22,92, което ѝ позволява да формира най-голямата партийна фракция.

През 1999 г. ЛДПР, която е в опозиция, не подкрепя инициативата на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) за импийчмънт на президента Борис Елцин. В ефира на „Радио Свобода“ тогава той каза, че с това е „спасил демокрацията в Русия“, тъй като Елцин, според него, просто би разпуснал комунистическата партия. „А така той си отиде пет месеца по-късно със сълзи на очите“, казва тогава Жириновски в ефира на радиото. „Затова спасихме КПРФ, спасихме демокрацията и въпреки това Елцин си отиде.“

Елцин назначава за свой наследник Владимир Путин. При неговото председателство партията на Жириновски всъщност престава да бъде реална опозиция на правителството, като винаги го подкрепя по ключови въпроси. Опонентите обвиняват политика, че има връзки с тайните служби, че представители на организираната престъпност и бизнес купуват места в Либералнодемократическата партия и че симулира опозиция в полза на Кремъл. Той винаги отрича това.

Публичната идеология на Либералнодемократическата партия се основава на бедното население на малките градове. Самият политик използва националистическа риторика, след като преди това е оглавявал еврейска организация в СССР. От подиума в Държавната дума Жириновски активно критикува други депутати, избягвайки предимно персонализирани критики към Путин. Той многократно се среща със Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи и подкрепя антиамериканските лозунги.

Широко известни стават обещанията му „да даде на всяка жена – мъж, и на всеки мъж – бутилка водка“ и „да измие краката на руските войници в Индийския океан“. По време на предизборната кампания през 2011 г. Жириновски отрича да е казвал подобно нещо. Експертите многократно отбелязват хиперцентрализацията на неговата партия около лидера, предполагайки, че Либералнодемократическата партия може да се сблъска с неразрешими проблеми, ако той напусне.

Месец и половина преди да бъде хоспитализиран, през декември 2021 г., Жириновски казва в Държавната дума, че ако западните страни не приемат руските искания за гаранции за сигурност, тогава Москва ще има „различна програма“, която може да се „почувства на 22 февруари“.

"Бих искал 2022 г. да бъде спокойна година, но обичам истината, 75 години казвам истината" – заяви той. - Това няма да бъде спокойна година. Това ще бъде годината, в която Русия най-накрая ще стане пак велика държава. И всички трябва да млъкнат и да уважават страната ни."

На 24 февруари Русия започна пълномащабна война с Украйна. Самият Жириновски, съдейки по докладите за здравето му, не видя това.

Руският президент Владимир Путин изрази съболезнования за смъртта на Владимир Жириновски. Путин нарекъл Жириновски опитен политик, енергичен човек, отворен за комуникация, ярък оратор и полемист.